Решение № 3409 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2017 г.

Решение № 3409 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от К. С. Р., понастоящем в З. В., подадена чрез адвокат М. К. - ВАК, против решение № 2477/7.12.2016 г. по адм. д. № 246/2016 г. на Административен съд - В.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че не е налице пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като не е налице неравностойно третиране на ищеца спрямо останалите лишени от свобода. Моли да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искови претенции.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът - Министерство на правосъдието, гр. С., редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Правното основание на иска е чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Разпоредбата на чл. 74 ЗЗД препраща към раздел Първи на закона, в който е уредено производство пред КЗД. Когато КЗД установи, че нарушители са държавни органи или длъжностни лица, за причинените вреди може да се предяви иск по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Това означава, че следва да има влязло в сила решение на КЗД, което да установява дискриминационно отношение по смисъла на закона. Такова решение на КЗД в случая няма.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Административен съд - В. е сезиран с искова молба с вх. № 1415 от 27.01.2016 г. по описа на АС - В., подадена от К. С. Р., понастоящем в З. В.. С исковата молба са предявени искове срещу:

• Министерство на правосъдието, за периода 1.08.2007 г. до 01.06.2009 г., за присъждане на обезщетение, предвид причинени неимуществени вреди за това, че в същия период администрацията на З. В. е проявила бездействие и неравностойно третиране на ищеца, спрямо други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в Ц. С. затвор /ЦСЗ/, като не е осигурила на мястото за престой на открито защита при лоши метеорологични условия, както и санитарен възел и течаща вода. Размерът на този иск е определен от ищеца на 4999 лв.;

• Г. Д. "Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието за периода 1.06.2009 г. до месец януари 2016 г. на същите основания, изложени по-горе. Размерът на този иск е 15000 лв.

• Предявена е претенция за заплащане на лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е жертва на дискриминация, тъй като в териториалното звено на ЦСЗ е осигурено място за престой на открито, чешма с мивка и течаща вода за пиене и миене, тоалетна за удовлетворяване на естествени нужди и навес /тента/ против слънце, дъжд и сняг. Съответно в териториалното звено на ГДИН в З. В. не са изградени посочените съоръжения. С оглед на това твърди, че е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДискр, произтичаща от бездействието на ответниците. Причинените му неимуществени вреди от посочените ответници, представлявали морални вреди с интензивен и траен характер, унизено човешко достойнство, емоционален стрес, душевни и физически страдания, подтиснатост, чувство на пренебрегнатост и разхвърленост, чувство на безсилие и загуба на доверие в изпълнителната власт.

С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил предявените искове. Посочил е в мотивите си, че доказателствата по делото не установяват разлика в третирането на ищеца спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в затвора в гр. В.. Съдът е приел, че ищецът не е доказал нито незаконосъобразно бездействие, нито дискриминационно отношение, изразяващо се в пряка дискриминация по признак "Убеждения" и "Лично и обществено положение".

Уважил е направеното от ответника възражение за погасителна давност и е посочил, че за целия претендиран период по отношение на ответника Министерство на правосъдието исковете са погасени по давност, а по отношение на ответника - ГДИН - за претендирания период от 1.06.2009 г. до 27.01.2011 г. В останалата част, за периода от 27.01.2011 г. до настоящия момент е приел исковата претенция за неоснователна, като недоказана.

Решението е недопустимо.

В конкретния случай, ищецът е предявил три самостоятелни иска срещу всеки от ответниците с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Първият иск е установителен - за установяване дискриминационно отношение, а вторият и третият - осъдителни: за въздържане от извършване на нарушение и за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяно дискриминационно отношение.

Административният съд не е разполагал с правомощие да се произнесе по иска за установяване дискриминационно отношение. Административните съдилища не са компетентни да се произнесат за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, въвеждащи изисквания за равенство в третирането.

В раздел втори се уреждат производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр ), които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди . Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установяват отношения, свързани с неблагоприятно неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр).

Законодателят изрично е определил като процесуална възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Следователно засегнато лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, допустим само при липса на друг ред защита.

Поради това, че по предявения иск от Радев няма издаден акт на Комисията за защита от дискриминация за установяване на дискриминация по отношение на ГДИН, обжалваното решение, с което административният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 71, ал. 1-3 ЗЗДискр, следва да се обезсили, производството пред Варненския административен съд следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд - В.. Копие от настоящото решение следва да се изпрати на Административен съд - В. за сведение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,