Решение № 13054 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2020 г.

Решение № 13054 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Димитров, срещу решение № 55/13.01.2020 г. постановено по адм. дело № 2789/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-388-1305962/15.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се мотиви относно извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба - [фирма], не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна. Предмет на спор пред Административен съд – Бургас е била заповед за налагане на ПАМ № ФК-388-1305962/15.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на [фирма] е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - ведомствена бензиностанция "Керамика", находяща се в [населено място], кв. Сарафово, Производствена база, стопанисвана от [фирма] и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да наложи принудителната административна мярка органът се е позовал на извършена проверка, при която е установено, че обектът е ведомствена бензиностанция, от която се извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди чрез 2 резервоара за дизелово гориво на територията на обекта. И в двата резервоара, в момента на проверката, е констатирана наличност на гориво като е установено, че за полученото гориво на 27.05.2019 г. електронната система с фискална памет /ЕСФП/ не е подала информация за доставено количество гориво в нито един от резервоарите. Установено е, че регистрираното и функциониращо в обекта ЕСФП не предава на НАП данни, за получена доставка на горива. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Обоснован е извод за недоказаност на посоченото в заповедта нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според решаващия състав материалният закон не е приложен правилно поради непосочване на нарушението, в което се е изразило неспазването на установения ред за подаване на данни към НАП. Изложил е мотиви, че съобразно посоченото в обстоятелствената част на заповедта фактическо основание за налагане на оспорената принудителна административна мярка е това, че за получените доставки на газьол на 27.05.2019 г. дружеството, стопанисващото ведомствената бензиностанция не е изпратило данни до НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП. Съдът е счел това обстоятелство за неправилно квалифицирано от административния орган, като наред с това дадената квалификация е непълна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е безспорно установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС за подаване на данни от НИС на работещото в обекта ЕСФП на 27.05.2019 г. Само констатациите, че не са постъпвали данни, не са достатъчни да се приеме, че задълженото лице не е подавало такива. Доказателствената тежест е на органа по приходите, наложил мярката съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Задължението за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, включително и данни от лицата по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, се изпълнява чрез функционалностите на средството за измерване на разход, работещо в обекта. За тази цел в чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено като средство за измерване от одобрен тип да се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която подлежи на метрологичен контрол. Съгласно чл. 3, ал. 12 от същата Наредба тези изисквания следва да бъдат спазвани и от лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. В конкретния случая няма спор по делото, че в търговския обект – ведомствена бензиностанция, е въведеното в експлоатация фискално устройство марка DATEKS FP с ИН на ФУ OS005061, номер на ФП 58005061. Както посочва и първоинстанционният съд настоящият случай попада в хипотезата на чл. 118, ал. 8 ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 12, вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. С посочените разпоредби е създадено задължение за данъчно задължените лица, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите. Такива данни са именно закупените количества горива, съответно сделките по доставките. Така описаното законово задължение не е било посочено от административния орган, т. е. материалният закон не е приложен правилно, поради непосочване на нарушението, в което се е изразило неспазването на установения ред за подаване на данни към НАП. Процесната ПАМ не е наложена за използване на ЕСФП без изградена дистанционна връзка с НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, а за неподавани данни по установена дистанционна връзка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. От констатациите при проверката и от представените от дружеството служебни бонове е установено, че е налице дистанционна връзка на ЕСФП в обекта с НАП. Установено е също, че провереният обект е ведомствена бензиностанция, която обслужва дейността на дружеството – транспортни услуги с тежкотоварни автомобили като зарежданията се отчитат в резервоар 2 "вътрешно потребление". По делото няма информация да е реализиран търговски оборот, съответно приход, чрез двата резервоара и свързаните към тях две колонки за зареждане извън потреблението за собствени нужди. Не се твърди и извършена продажба от обекта, за която не е издаден фискален бон. При тези факти, крайният извод на първоинстанционния съд, че по делото не е безспорно установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС от страна на [фирма] е правилно, поради което решението, с което наложената принудителна административна мярка е отменена следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение