Решение № 332 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 78/2018 г.

Решение № 332 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 78/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ораков срещу решение № 396/16.11.2017 г., постановено по адм. д. 302/2017 г. по описа на Административен съд-Смолян (АС-Смолян). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД "ПБЗН") оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:. С обжалваното решение № 396/16.11.2017 г., постановено по адм. д. 302/2017 г. по описа на АС-Смолян е отхвърлена жалбата на С. Ораков против Заповед № 1983 к-1078/14.08.2017 г. на директора на ГД "ПБЗН", за прекратяване на служебното му правоотношение. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд е пропуснат 14-дневният срок за явяване за заемане на длъжността, на която жалбоподателя е възстановен, като това обстоятелство не се дължи на уважителна или уважителни причини. По тези съображения е обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което и при липса на констатирани нарушения на административнопроизводствените правила е отхвърлена жалбата. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, но е достигнал до необоснован правен извод относно наличието на предпоставките на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. С влязло в сила № 7815/20.06.2017 г., постановено по адм. д № 887/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, са отменени решение № 196/30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 240/2015 г. по описа на АС-Смолян и Заповед № 293/07.03.2014 г. на директора на ГД"ПБЗН", с която е било прекратено служебното правоотношение на С. Ораков. Това решение е постановено в касационно производство и не подлежи на обжалване, поради което не е съобщавано изрично по реда на чл. 137 от АПК на страните по делото и е влязло в сила на 20.06.2017 г. По адм. д. 887/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение е проведено едно открито съдебно заседание на 22.03.2017 г., в което е даден ход по същество на спора и е обявено, че съдът ще се произнесе със съдебен акт след съвещание. Поради фактическата и правна сложност на спора съдебното решение е постановено извън едномесечния срок по чл. 172, ал. 1 от АПК и е обявено в деловодната система на Върховния административен съд на 20.06.2017 г. Поради въведената организация по заличаване на личните данни на физическите лица, отдалеченият достъп по интернет до съдебните актове не е възможен едновременно с тяхното постановяване и обявяване. В конкретния случая не е установено на коя дата пълното съдържание със заличени лични данни на съдебното решение от 20.06.2017 г. е станало част от достъпната чрез интернет част от деловодната система на Върховния административен съд, за да е възможно страните по делото да се запознаят с него. Допълнително следва да бъде посочено, че е необходимо и технологично време за връщане на делото за архивиране в АС-Смолян и възможност за получаване на заверен препис от влязлото в сила съдебно решение, който е приложен към заявлението вх. № 106300/233/07.07.2017 г. на жалбоподателя, съдържащо неговото искане да бъде възстановен на работа. В случая АС-Смолян правилно е приел за установено, че това е станало на 04.07.2017 г. Съгласно чл. 232 от ЗМВР (приложимата за случая редакция, ДВ, бр. 53 от 2014 г.) при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Правилно АС-Смолян е приел за установено, че на 07.07.2017 г. С. Ораков се е явил в Областно управление "ПБЗН"-Смолян и е заявил своето желание да бъде възстановен на предишната или друга равностойна длъжност. Административният съд обосновано е приел, че не е спазен четиринадесетдневният срок по чл. 232 от ЗМВР, а в последния ден от него (присъствен ден) жалбоподателят се е снабдил с препис от съдебното решение, но е подал заявление за възстановяване на работа, което е с входящ номер от 07.07.2017 г. т. е. след два дни. При тази правилно установена фактическа обстановка АС-Смолян е достигнал до неправилен правен извод за наличието на предпоставките на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 103 от 2016 г. служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Следователно неспазването на 14-дневния срок по уважителни причини препятства възможността да бъде прекратено служебното правоотношение с държавния служител на това основание. В обжалваното съдебно решение е прието за установено, че С. Ораков е пребивавал в Гърция по работа и за почивка, но тези обстоятелства не са оценени като уважителни причини. Настоящият съдебен състав намира, че за уважителни причини в настоящия случай следва да бъдат приети други обстоятелства, които също са посочени в жалбата, но не са обсъдени от задълбочено от първата инстанция. Неспазването на срока по чл. 172, ал. 1 от АПК при постановяване на окончателното съдебно решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и липсата на изрично уведомяване за това съдебно решение на страните по спора в конкретния случай са създали обективни затруднения за спазване на срока по чл. 232, ал. 1 от ЗМВР и трябва да бъдат разглеждани като уважителни причини по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Допълнително не е възможно да бъде игнорирано съществуващото различно нормативно регламентиране на сходни обществени отношения без тяхната специфика да го изисква. Срокът по чл. 232 от ЗМВР започва да тече от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, защото от тази дата се пораждат правните последици на съдебното решение, респективно отпада действието на отменения административен акт. Заличаването на правните последици от действието на акта за прекратяване на правоотношението с предмет полагане на труд срещу възнаграждение за определен период от време поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение предполага нормативно регламентиране, което в българското законодателство е намерило различно разрешение в Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДСл), ЗМВР и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При трудовите правоотношения по КТ възстановяването на работа се осъществява по силата на съдебно решение и то само ако с иска за отмяна на уволнението е предявен и уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 2 от КТ. Заемането на работата, на която е възстановен по силата на съдебното решение се осъществява само ако работникът се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Регламентацията в ЗМВР е много сходна с тази по КТ с изключение на необходимостта от предявяване на отделен иск за възстановяване на работа и относно началото на срока, в която възниква възможността за явяване да бъде заета отново заеманата позиция. В КТ тази възможност се поражда от изричното й съобщаване, а по ЗМВР от влизане в сила на съдебното решение, което в определени ситуации (като настоящия случай) не подлежи на съобщаване по общия ред за уведомяване на страните за постановяване на съдебни актове. Различната правна уредба на сходни случаи и допустимото по силата на закона неуведомяване на страните по делото за постановен съдебен акт като изключение от общото правило за изпращане на съобщения, логично създават затруднения у гражданите да съобразят поведението си със съществуващите правни норми, което в конкретния случай е довело до неспазването на срока по чл. 232, ал. 1 от ЗМВР с два дни. Обективните затруднения следва да бъдат разглеждани като уважителни причини за несъщественото забавяне при упражняване на правото по чл. 23, ал. 1 от ЗМВР от С. Ораков. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Смолян е постановил съдебно решение в противоречие на материалния закон, поради което е налице касационно основание за неговата отмяна. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, след отмяна на съдебното решение при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена и оспорената заповед като издадена в противоречие на материалния закон. По водене на делото С. Ораков е направил разноски в общ размер от 500 лв., поради което с оглед направеното искане и изхода на спора има право да му бъдат възстановени от бюджета на ГД"ПБЗН" По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,