Решение № 10883 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2019 г.

Решение № 10883 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на В. Веселинов, чрез процесуален представител, против решение № 7702/17.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2713/2018 г. по описа на Административния съд - София-град (АССГ). Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че вредите са в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на общината след издаване на разрешението за строеж. Иска отмяна на решението и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Ответникът – Столична община, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Веселинов против Столична община иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с цена на иска 42 464, 39 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск за заплащане на имуществени вреди, причинени в резултат на отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 95/05.07.2004 г. на главния архитект на район "Сердика", Столична община. Съдът е посочил, че твърдените от ищеца имуществени вреди се изразяват в парични разходи за материали и СМР за осъществяване на строежа, който впоследствие се оказал неизползваем и подлежащ на премахване. Административният съд е приел за установено, че съпругата на ищеца е придобила през 2000 г. собствеността върху апартамент № 5, находящ се в [населено място], община [община], [адрес] и таванско помещение № 1-2. Веселинов през 2002 г. придобива право на собственост върху таванско помещение № I-1, таванско помещение № II-3 и таванско помещение № I-3 в същата сграда. По искане подадено от В. Веселинов главният архитект на район "Сердика", Столична община издава разрешение за строеж № 95/05.07.2004 г., с което е допуснато преустройство на част от тавани в жилище и възстановяване на покрива на жилищна сграда в имот № 200, кв. № 894 по плана на [населено място], район [район], находящ се на [адрес]. Председателят на Управителния съвет на етажната собственост в [адрес], [населено място] е поискал отмяна на разрешението за строеж № 95/05.07.2004 г. на главния архитект на район "Сердика", Столична община (PC), тъй като не било издадено на името на етажните собствениците в сградата - съсобственици на общи части като покрива и общите части на таванските помещения. Със заповед № ДК-10- ЮЗР-108 от 27.07.2011 г. на началник РДНСК-Югозападен район е прогласено за унищожаемо процесното PC заедно с одобрения архитектурен проект. С решение № 38 от 08.02.2012 г. по адм. д. № 7389/2011 г. по описа на АССГ заповедта е обявена за нищожна и преписката е върната за ново разглеждане на административния орган. Издадена е нова заповед № ДК-10-ЮЗР-88/05.07.2012 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която е отменено издаденото PC с мотиви, че същото е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ, тъй като е пропуснато да бъдат вписани като възложители всички останали собственици от етажната собственост, както и в нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ - липса на съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, тъй като в площта на обособения апартамент са включени общи части на сградата. Заповед № ДК-10-ЮЗР-88/05.07.2012 г. на началника на РДНСК- Югозападен район е обжалвана пред АССГ, който с влязло в сила решение № 6903/11.11.2013 г. по адм. д. № 7178/2012 г. е отхвърлил жалбата. Въз основа на приетата и неоспорена от съда експертиза, съдът е приел, че е извършено преустройство на тавански помещения в жилище, през периода 2004 г. до 2009 г. Извършените СМР са констатирани на място и не са премахнати до момента. От правна страна АССГ е приел наличието на отменен незаконосъобразен административен акт - разрешение за строеж, но вредите за лицето в чиято полза е издаден са опосредени от волята на лицето да се възползва от акта, т. е. вредите не са пряка и непосредствена последица от акта. Съдът е обосновал извод за липса на причинно-следствената връзка между тях и за наличие на предпоставките по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно твърдяното от ищеца като незаконосъобразно бездействие на общината да съобщи своевременно издаденото разрешение за строеж на заинтересованите лица, съдът е приел, че то не представлява бездействие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, съответно по чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК, а такова по чл. 21, ал. 5 от АПК - част от производството по издаване или изпълнение на индивидуален административен акт – разрешение за строеж. Като такова не може да се търси установяване на незаконосъобразността му от административния съд, отделно от административния акт, съответно не може да се разглежда като основание за ангажиране на отговорността на общината. Съдът е обосновал извод, че строежът не е премахнат, процесните вреди са хипотетични, тъй като не е сигурно дали ще се стигне до премахването му, съответно на целия строеж или на част от него. Решението е правилно. Безспорно е било между страните, че с разрешение за строеж № 95/05.07.2004 г. на главния архитект на район "Сердика", Столична община е разрешено преустройство на част от таван в жилище и възстановяване на покрива на жилищна сграда в имот № 200, кв. № 894 по плана на [населено място], район [район], находящ се на [адрес]. Безспорно е също така, че с влязло в сила решение № 6903/11.11.2013 г. по адм. д. № 7178/2012 г., по описа на АССГ, жалбата против заповед № ДК-10-ЮЗР-88/05.07.2012 г. на началника на РДНСК- Югозападен район е отхвърлена като неоснователна. Възложител за извършване на реконструкцията и възстановяването на покрива и преустройството на част от обема на таванския етаж, собственост на сем. Веселинови, е именно ищецът В. Веселинов. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а e необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. На основание чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт. В случая не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Налице е отменен административен акт, но така претендираните вреди не са настъпили в имуществената сфера на ищеца. Липсват доказателства за премахване на извършеното от ищеца преустройство на част от таван в жилище в имот № 200, кв. № 894 по плана на [населено място], район [район]. Съдът подробно и обективно е обсъдил в решението си всички събрани доказателства. Въз основа на този анализ е формирал правилни и верни изводи. Материалният закон е приложен правилно от административния съд, който при разглеждане на делото, не е допуснал процесуални нарушения. Обоснован е изводът на съда, че в конкретния случай не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение, респ. адвокатско възнаграждение, ако в процеса административния орган е ползвал услугите на адвокат. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение