Решение № 12396 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2014 г.

Решение № 12396 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ЛЪЧ-ХДН" ООД, представлявано от Хилда Оник Калустян, против решение № 2805/11.12.2013 г. по адм. д. № 3-044/13 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на район "Тракия", общ. Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстационното производство е Заповед № 6-Z13-469/03.09.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ зам.-кметът на район "Тракия", общ. Пловдив в условията на заместване е наредил премахване на незаконен строеж "пристройка към съществуваща сграда, търговски обект с предназначение ресторант, в самостоятелна едноетажна сграда с идентификатор 56784.540.1202.1. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. В мотивите на решението, след обсъждане на доказателства в съвкупност с доводите на страните, съдът е дал отговор на конкретните оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, изложени в жалбата, които са се свеждали до некомпетентност на органа, издал заповедта, неправилно посочване на дружеството като адресат, неизяснена фактическа обстановка и нарушение по § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Решението е постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Незаконният строеж е от пета категория, при което заповедта за премахването му е в компетенциите на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. По делото са представени надлежни заповеди за предоставяне на правомощия на кмета на общ Пловдив и за заместване на кмета на район "Тракия", общ. Пловдив, въз основа на които е възприет обоснован и законосъобразен извод за издаване на заповедта от компетентен орган в лицето на заместващия заместник-кмет на района. Данните по делото са, че дружеството адресат на заповедта е собственик на съществуващия в общински имот строеж търговски обект /ресторант/, както и че незаконната пристройка е приобщена към съществуващата сграда на ресторанта чрез премахване на част от фасадните й стени. При това положение дори да се приеме твърдението, че друг правен субект е извършител на незаконния строеж, разпорежданията на административния акт законосъобразно са насочени спрямо собственика - от една страна пристройката е функционално свързана с основната сграда на ресторанта, а от друга - собственикът дължи грижа на добър стопанин при управлението на собствеността си, вкл. да не допуска наемател на имота да извършва промени в сградата - увеличаване на застроената й площ чрез незаконно пристрояване. В тази връзка без значение е с каква квадратура е нанесена сградата в кадастралната карта, тъй като точните й размери са установени чрез замерване на място, а основната сграда и процесната пристойка са нанесени като една поради функционалната им свързаност. Позоваването на разрешението за строеж /л. 157/ в сила от 22.10.09 г. е неоснователно, тъй като това разрешение е за "промяна предназначението на съществуващ магазин и кафе-аперитив" в "ресторант" и не може да обоснове извод за законосъобразно привеждане на съществуващата сграда в сегашните й параметри. Предвид периода на извършване на строежа - 2006 - 2013 г. - нито административният орган, нито съдът са имали задължение да изследват неговата търпимост, тъй като разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ визира незаконните строежи извършени в периода до 31.03.2001 г. Даденият с ал. 3 от цитираната разпоредба едногодишен срок за подаване на заявление за узаконяване на строежите по § 184 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./ не налага мораториум на действията на органите по контрола на строителството за установяване и премахване на незаконните строежи, още повече, че липсва твърдение такова изобщо да е подадено от касатора. Изложеното определя касационните доводи за неправилност на решението неоснователни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение