Решение № 12788 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2016 г.

Решение № 12788 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 1146 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2606/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161402316/19.09.2014 г., потвърден с Решение № 1255/23.12.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" Ч гр. П.. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Г. Г. чрез адв. Димов, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АС Ревизионен акт /РА/ № 161402316/19.09.2014 г., издаден от Т. В. П. на длъжност началник сектор "Ревизии" при Териториална дирекция на НАП Гр. П. - възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител, потвърден с Решение № 1255/23.12.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" Ч гр. П., са установени задължения за начисляване на Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания период, както и за начисляване на задължителни осигурителни вноски по КСО и 330 за периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2010 г., както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. 5 332.69 лв. Лихви 2402.45 лв., Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. 20 536.56 лв. Лихви 7132.27 лв., Лихви ДОО - 2009 г. 5.93 лв., Вноски за ДОО - 2010 г. 2 085.60 лв., Лихви ДОО - 2010 г. 1096,98 лв., Лихви ДЗПО-УПФ-2009 г. 1.80 лв., Вноски за ДЗПО-УПФ-2010 г. 948.00 лв., Лихви ДЗПО-УПФ-2010 г 496.46 лв., Лихви 30 - 2009 г. 1,54 лв., Вноски за 30 - 2010 г. 1 516.80 лв., Лихви 30 - 2010 г. 532.31 лв. Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, и данъчната основа за облагане по чл. 48 е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като с РА са установени задължения за ДОД. Относно ЗОВ приходните органи са приели, че доходите с неустановен произход са придобити от РЛ в резултат на трудова дейност, поради което за него е възникнало задължение за ЗОВ като самоосигуряващо се лице. Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на А. Г. и З. Т. Т., като е приел за допустима жалбата срещу РА и е отменил РА относно дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 и 2010 г. Отменил е и РА в частта му относно начислените осигурителни вноски за същите периоди, предвид вече наложилата се и уеднаквена съдебна практика касателно характера на нормата на чл. 124а от ДОПК, която се явява неприложима за задължения, възникнали в периоди преди влизането й в сила, каквито са посочените. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. По отношение оплакванията в касационната жалба за просрочие на жалбата на ревизираното лице настоящата касационна инстанция счита, че същите са неоснователни. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да се посочи, че още в ревизионното производство с молба вх. № 94-00-9835/28.02.2013 г. до ТД на НАП - П. ревизираното лице изрично е уведомил приходните органи и е посочил писмено друг адрес за кореспонденция - чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, на който е следвало да му се връчи процесното решение. Правилно и обосновано в случая е прието от първоинстанционния съд с оглед съвкупната преценка на представените още в ревизионното производство писмени доказателства, резултатите от насрещната проверка на Щърбанов - твърденията на неговия баща пред приходните органи, и свидетелските показания на Тодоров в съдебното производство, че в случая не е налице недостиг на парични средства за 2010 г., поради доказване на обстоятелството, че ревизираното лице е получило сумите по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на ул. "З. С." .№... от 15.06.2010 г. Решението е правилно относно начислените осигурителни вноски като постановено в съгласие с разрешението на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3 от 2015 г. Съгласно това решение, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. На основание чл. 161 от ДОПК съобразно изхода на спора на ответника по касационна жалба се дължат съдебни разноски, които съобразно приложените доказателства са в размер на 3040 / три хиляди и четиридесет / лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,