Решение № 3323 от 29.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Българската народна банка (БНБ) срещу решение 5380/29.08.2022 г. по адм. дело 7470/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ищеца и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът Ц. Золев в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на постановения съдебен акт и за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил иск предявен от Ц. Золев срещу БНБ за имуществени вреди в размер на 845,55 лева (след изменение на претенцията и ищцовия период), представляваща лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията му КТБ за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., върху сумата от 29 465,83 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 03.07.2017 г. Въз основа на установената фактическа обстановка, при съобразяване на приобщените по делото доказателства, решения по дела на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и предвид нарушаването на нормата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, АССГ е осъдил Българска народна банка да заплати на Золев обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 845,55 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в срок от пет работни дни. БНБ е осъден да заплати на Золев сума в размер на 210 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. Съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ. Съгласно нормата на чл.203, ал. 1 и ал. 3 АПК ( ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от "очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз" актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК - "Производства за обезщетения", като за неуредените въпроси за имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Същата посочва, че "неналичен депозит" е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Безспорно установено по делото е, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с Решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ е поставил КТБ под специален надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014 г. БНБ е отнела лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. В резултат на това действие на БНБ на 04.12.2014 г. фондът е започнал изплащане на влоговете. Съдът е съобразил, че за периода от 26.07.2014 г., до 05.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ. Според съда след като БНБ е следвало да вземе решение по чл.1, § 3, буква i до 27.06.2014 г., то срокът от двадесет работни дни по чл.10, §1 изтича на 25.07.2014 г., предвид което е сметнал, че ищецът започва да търпи вреди от следващия ден - 26.07.2014 г. Съставът е приел, че на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ, с което действие на практика установява неналичност и се стартира процедурата по компенсиране по реда на чл.10 от директивата. От тази дата БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което от тогава нататък обезщетение не се дължи. Правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. С оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от същата, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери. Съгласно т. 2 от решението на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16 Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство. С оглед горното, правомощието на БНБ за издаването на такъв акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Безспорно е, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. При постановяване на Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Установено е с решението, че КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Независимо от това, обявяването неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, след което е започнало изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.). Изводите на съда за доказване наличието на имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди, са правилни и обосновани. Ищецът е имал парично вземане, което е изплатено, но изискуемостта е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Със забавата да установи неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда. Първоинстанционният съд правилно е обосновал периода, за който обезщетението се дължи, а именно периода на забава от момента, в който Золев е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено. С оглед горното правилно е уважил иска и е осъдил БНБ да заплати суми представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантиран размер на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка АД за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна, а решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се следват, а предвид своевременно направената претенция от страна на ответника по касацията, се дължат такива в размер на 430 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение