Решение № 11832 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2024 г.

Производството е образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение 1179 от 01.02.2024г., постановено по административно дело 7285 по описа за 2023 година на Върховен административен съд с правно основание чл.239 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Подадено е искане от С. Б. И. от [населено място] за отмяна на посоченото решение на основание чл.239 ал.1 т.1 от АПК с твърдение за необходимост от съобразяване с допълнително представени към молбата писмени доказателства служебна бележка от 15.05.2024г. на П. Борисова специалност растителна защита, която бележка е свързана с орехови насаждения и твърденията от лицето за наличие на фосмажорни обстоятелства. Развити са доводи в подкрепа на твърдението за налично ново доказателство. Иска се отмяна на описаното решение. По делото е представен писмен отговор от 17.6.2024 година на заместник-изпълнителния директор на Дъжавен фонд Земеделие, в който отговор се поддържа допустимост на искането, но неоснователност, тъй като не са налице основанията за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбите на чл.237 и следващите на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, преценява следното: Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл.240 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение 1179 от 1.02.2024 година, постановено по административно дело 7285 по описа на Върховен административен съд, осмо отделение се отменя решение 402/21.06.2023 г., постановено по адм. дело 95/2023 г. по описа на Административен съд Монтана, и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на С. Б. И. против Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2397#9 от 15.11.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Върховният съд е приел, че първата инстанция не е съобразила обстоятелството, че не е представен сертификат за съответствие на продуктите с изискванията на разпоредбите, касаещи биологичното земеделие Наредба 4 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020г. Както и липса на твърдяни от жалбоподателя фосмажорни обстоятелства. Поради което неправилно е отменен акта за установяване на публични държавни вземания от първата инстанция и жалбата е следвало да бъде отхвърлена. Искането в настоящето производство за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е с посочено правно основание чл.239 ал.1 т.1 от АПК нови доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането е представена служебна бележка от магистър растителна защита, с дата 15.05.2024 година, в която е посочено, че отглежданите от него лешникови насаждения, съгласно БДС и при нормални условия, плододават на 7-та година от засаждането им. Предвид така представеното доказателства следва да се приеме, че то не променя фактическата обстановка, установена в производството пред Върховния административен съд, както и изведените правни изводи. Представената служебна бележка не е ново доказателство, тя е новосъздадено, което само по себе си носи някакъв тип информация, но същата е неотносима към мотивите по отношение на фактите на Върховната инстанция, формирали крайния извод за неоснователност на жалбата срещу АУПДВ. Както се посочи, не са били представени нито сертификат за биопроизводство по Наредбата, нито доказателства за настъпили фосмажорни обстоятелства по смисъла на закона, които да обосноват твърденията на жалбоподателя. Разпоредбите на чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс уреждат извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове в административното производство. С оглед основния принцип на стабилност на съдебните актове, предпоставките за прилагане разпоредбите на отмяната са изключително лимитативно изброени. Като се изисква много прецизна и внимателна преценка относно твърденията на искащите отмяна и представените от тях доказателства. Поради което в конкретния случай, при тези твърдения и данни, искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. На ответника се следват разноски в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл.244 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия