Решение № 6544 от 19.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Савчева срещу решение 6246 от 27.10.2022г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 50 състав по адм.д.5687/2022г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Заявява искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Ответникът кмета на Столична община район Надежда, представляван в производството от юрк. Панайотова, с представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед РНД22-РД48/14.06.2022 г. на кмета на Район "Надежда"- Столична община /С0/, с която на основание чл. 65, ал. 1 и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТС0 е разпоредено изземване на общински имот, частна общинска собственост от С. Николова, В. Савчева, Е. Николова и В. Николова. Съдът е потвърдил оспорения акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и при наличие на кумулативните материално-правни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС. Според решаващия съд по делото безспорно е установено, че имота е частна общинска собственост. Относно наличие на другата предпоставка, а именно имота да се владее без правно основание от адресатите, съдът приема, че жалбоподателката не е доказала да владее имота на правно основание. От доказателствата по делото съдът приема за установено, че след смъртта на Е. Николов, който е имал право да ползва общинското жилище заедно със сина си, неговата съпруга С. Николова и семейството на дъщеря й жалбоподателката В. Савчева са продължили да го ползват без правно основание, тъй като не фигурират в настанителната заповед РНД18-РД66-10/07.02.2018 г. и не са страна по сключен договор за наем на общинското жилище, а са пребивавали там единствено като членове на семейството на Е. Николов. След неговата смърт не възниква правото им на ползване на общинското жилище, тъй като, то само по себе си е непрехвърлимо и ненаследимо. Съдът приема, че по делото не се установява след издаване на настанителната заповед РНД18-РД66-10/07.02.2018 г. на кмета на район "Надежда" СО на името на двучленното семейство на Е. Николов и след сключването на брака със С. Николова да е предприета процедура по чл. 23 от НРУУРОЖТСО, съгласно която при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, наемателите се пренасочват в друго жилище, съобразно критериите на чл. 17 от Наредбата или пък да е подадено заявление по чл. 6 от НРУУРОЖТСО от С. Николова, което да даде основание на кметът да я включи в настанителна заповед. Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че адресатите на заповедта С. Николова и жалбоподателката В. Савчева не са картотекирани и не са пребиваващи в жилището на основание настанителна заповед и договор за наем за общинското жилище. По тези доводи съдът приема за безспорно установена и втората кумулативна предпоставка за издаване на заповед за изземване на общинското жилище. Обжалваното решение е неправилно. Правният извод на решаващия съд за наличие на втората кумулативна предпоставка за издаване на заповед за изземване на общинското жилище е направен без да са обсъдени всички относими доказателства. По делото безспорно е установено, че в процесния жилищен имот първоначално със заповед 36 от 27.03.1975г. е настанена София Г. Петрушева майка на Е. Николов, починала на 29.06.2002г. След нейната смърт на 15.07.2005г. и на основание заповед 36 от 27.05.1975г. е сключен договор за наем с Е. Николов, който е сключил брак на 24.11.1989г. със С. Петрова-Николова. От данните по преписката може да се направи извод, че С. Петрова-Николова и нейната дъщеря В. Савчева са живели в общо домакинство с Е. Николов, който е настанен с договор за наем в процедираното общинско жилище. Този факт се установява от подаваните молби и декларации, във връзка с искания на Е. Николов за вписване в договора за отдаване под наем на общинското жилище на неговата съпруга С. Николова, впоследствие и нейната дъщеря В. Савчева, както и от представеното удостоверение от сектор Български документи за самоличност, с което се установява, че В. Савчева при снабдяване с първи документ за самоличност на 15.08.1997г. е регистрирана на адреса на процедираното жилище. От така установените факти се оборва становището на административния орган, че лицата от които е разпоредено изземването на общинското жилище са самонастанили се. Жилището е ползвано от С. Петрова-Николова и В. Савчева в качеството им на лица от домакинството на Е. Николов съпруга и доведена дъщеря. Със заповед РНД18-РД66-10 от 07.02.2018г Е. Николов е настанен в общинското жилище с посочен втори ползвател А. Николов, с който прекратени наемните правоотношения със заповед РНД22-РД56-76 от 07.03.2022г. При извършена проверка във връзка с издаване на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения с А. Николов е установено, че жилището се обитава от С. Петрова-Николова вдовица на Е. Николов, В. Савчева доведена дъщеря и нейните деца Е. Николова (непълнолетна) и В. Николова (малолетна). Действително правата по договора за наем не могат преминат към наследниците след смъртта на Е. Николов, но в случая има и настанителна заповед РНД18-РД66-10 от 07.02.2018г. Независимо, че с нея се настанява в общинското жилище само Е. Николов, според чл.20, ал.3 от НРУУРОЖТСО заповедта има действие за всички членове от семейството (домакинството) на титуляра на настанителната заповед. В случая това са С. Петрова-Николова, преживяла съпруга, нейната дъщеря В. Савчева самотна майка с две деца Е. Николова и В. Николова. Фактът, че тези лица са били членове от семейството (домакинството) на титуляра на настанителната заповед се установява безспорно от приложените декларации, подавани от Е. Николов във връзка с искания за отразяване в заповедта за настаняване на съпругата му С. Петрова-Николова, на нейната дъщеря В. Савчева, както и във връзка с искане за изкупуване на жилището. Предвид на така установените факти, настоящият състав приема, че адресатите на заповедта за изземване С. Петрова-Николова и В. Савчева се ползват от чл.20, ал.3 от НРУУРОЖТСО като членове на семейството на лицето, настанено в общинското жилище. За да бъде иззето от тях общинското жилище по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС, е необходимо да не се нарушава нормата на чл.8 от КЗПЧОС. Според т.2 от тази разпоредба намесата на държавните власти в ползването на правото на зачитане на неговия личен и семеен живот и на неговото жилище, е недопустима - освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С решение от 24.04.2012г. на ЕСПЧ по делото на Йорданова и други срещу България, по жалба 25446/2006г. (т.117) намесата се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел. Доколкото е в правомощията на националните власти да направят първоначална оценка на необходимостта, крайната оценка дали причините за намесата са релевантни и достатъчни, остава предмет на оценка за съответствие с изискванията на Конвенцията от страна на съда.. В случая не се установява "належаща обществена нужда", която да е пропорционална на преследваната законна цел по чл.65, ал.1 от ЗОС. Иначе казано, не се установява в случая да е налице обществена нужда за изземване на общинския имот от преживяла съпруга на титуляра на наемното правоотношение и самотна майка с две деца, които са били в едно домакинство с настаненото лице, която обществена нужда да е по-важна и да преодолее правото на посочените лица да продължат да ползват общинското жилище. Последното се предоставя на лица с жилищни нужди, каквито в случая са налице за В. Савчева и двете деца, поради което административният орган е следвало да обсъди и да изложи мотиви, че за жалбоподателката и семейството е на разположение подходящо алтернативно настаняване, в каквото насока е и цитираното решение на ЕСПЧ. Във връзка с мотива, че жалбоподателката и нейната майка не могат да бъдат настанени в друго общинско жилище, тъй като не са картотекирани, следва да се отбележи, че некартотекирането на В. Савчева, което би дало право да кандидатства за настаняване в общинско жилище се дължи изцяло на бездействието на районната администрация. По повод отказите за картотекиране са налице две окончателни съдебни решения като с първото отказът е обявен за нищожен и преписката е върната със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С второто влязло в сила съдебно решение отказът за картотекиране на жалбоподателката е отменен като незаконосъобразен и преписката отново е върната с указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен и 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, което е влязло в сила на 06.02.2023г. Въпреки неприключилото административно производство за картотекиране на жалбоподателката, които с оглед цитираната практика на ЕСПЧ, се явяват преюдициални, е разпоредено изземване на общинското жилище без да бъде обсъден въпроса за подходящо алтернативно настаняване. Необоснован е изводът на административния съд за спазване на административно производствените правила. С оспорената заповед е разпоредено изземване на общинското жилище и от непълнолетното дете Е. Николова (в цялата преписка вписана с грешно име Е.) и от малолетното дете В. Николова без да е спазена законовата процедура по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за закрила на детето, предвиждаща специална закрила на деца, чиито права се засягат от започналото административно производство за изземване на общинско жилище, в което те живеят. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила е довело до неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество с отмяна на атакуваната заповед за изземване на процесния жилищен имот и изпращане преписката на ответния административен орган за ново произнасяне при спазване на указанията относно приложимите административнопроизводствени правила, дадени в мотивите на настоящето решение. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на касационната жалбоподателка следва да се присъдят сторените за производството разноски. Съгласно представен списък на разноските за касационното производство жалбоподателката Савчева е заплатила на адвокатски хонорар в размер на 2000лв. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски, което съдът прецени като основателно, поради което претендираните разноски следва да бъдат намалени до размер на 1500лв, който съответства на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение