Решение № 6353 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2017 г.

Решение № 6353 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 38 от 10.03.2017 г., постановено по административно дело № 279/2016 г., Административен съд - Я. е: 1) отхвърлил жалбата на Д. Х. Д. против решение № 1040-28-45/4.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Я., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 281-00-1732-1/16.09.2016 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Я.; 2) осъдил Д. Х. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. Я., ул. "П. Н." №..., да заплати на ТП на НОИ - Я. сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна (неправилно наименована от подателя й въззивна) жалба от Д. Х. Д., действащ чрез пълномощника адвокат Кескинов. По съображения за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, се иска отмяната му. Касаторът претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Я., в писмено становище, подадено от пълномощника му старши юрисконсулт Стоянова, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила. Участващият в производството по силата на чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, за което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Я., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С решение № 1040-28-45/4.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Я., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, е оставена без уважение жалба вх. № 1012-28-283 от 5.10.2016 г. от Д. Х. Д. против разпореждане № 281-00-1732-1/16.09.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Я., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с прекратено правоотношение от 21.06.2016 г. по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ (Кодекса на труда), с мотив "Лицето няма 9 месеца през последните 15 месеца, преди прекратяване на трудовото правоотношение, за които да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Решението на Административен съд - Я., с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и приложимата в случая нормативна уредба Ямболският административен съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Я. е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Административният съд е изследвал всички основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК и е достигнал до правилния извод за тяхното отсъствие. В мотивите на проверяваното съдебно решение съдът е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) за незаконосъобразност на процесните актове на осигурителните органи. При безспорно установеното по делото, че в случая не е изпълнено условието на една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 54а, ал. 1 от КСО, ред. изм. и доп. ДВ бр. 98 от 15.12.2015 г., за наличие на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването, решаващият съдебен състав обосновано и материално законосъобразно е приел, че са налице посочените от органа правни и фактически основания за неотпускане на търсеното от Динев парично обезщетение за безработица. Правилно е установил първоинстанционният съд, че по отношение за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2015 г. жалбоподателят не е осигуряван за безработица, а за месец март 2016 г. не е осигурен за безработица 14 дни при 22 работни дни за месеца, т. е. налице е осигуряване за безработица при Динев за 7 месеца и 8 дни, при изискуеми съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО (в приложимата за казуса редакция на тази норма) най-малко 9 месеца от последните 15 месеца, което изключва жалбоподателя от кръга на лицата по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая не е възникнал юридическият факт по чл. 54а, ал. 1 от КСО, пораждащ безусловното задължение на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО да отпусне (при условията на обвързана компетентност) търсеното парично обезщетение. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касационния жалбоподател, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Я. е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените за производството пред двете съдебни инстанции деловодни разноски няма как да бъде уважена, докато искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - Я., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в полза на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в гр. Я. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция в размер от 100 лв., съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,