Решение № 9886 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хемус Турс ЕООД, чрез процесуален представител против решение 8473 от 12.03.2025 г. по адм. д. 11149/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Хемус Турс ЕООД срещу решение 000030-11058/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (ИД на НАП), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Съображения излага в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в съответната писмена форма при липса на допуснати процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. АССГ е приел за безспорно установено, че с решение 000030-2615/29.03.2023 г. на ИД на НАП е уважено искането на Хемус Турс ЕООД за възстановяване на недължимо внесена и платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 100 000 лева. Приел е, че с искане от 18.09.2024 г. Хемус Турс ЕООД е заявило възстановяване на сумата от 20 704,72 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 27.04.2021 г. до 25.04.2023 г. върху платената в размер на 100 000 лева такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ. С решение 000030-11058/17.10.2024 г. на ИД на НАП е оставено без уважение искането на Хемус Турс ЕООД. Съдът е счел, че с разпоредбата на чл. 92, ал. 4 вр. ал. 1 ЗХ се препраща към реда по ДОПК само относно възстановяването и прихващането на недължимо платени такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ЗХ, но не и за таксите по чл. 30, ал. 6 ЗХ. Посочил е, че производството по прихващане и възстановяване по чл. 128, ал. 1 ДОПК не касае държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ и няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалният закон да постановява възстановяване по реда на ДОПК. Според съда в конкретното производство ИД на НАП не действа като орган по приходите, което изключва възможността същият да се произнася по реда на чл. 128, вр. чл. 129, ал. 6 ДОПК Решението е правилно. Спорният по делото въпрос е относно приложението на материалния закон в хипотезата на искане до НАП с претенция за изплащане на дружеството сумата от 20 704,72 лева, представляващи лихва за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса. АССГ е достигнал до законосъобразен правен извод относно компетентността на изпълнителния директор на НАП като орган, упражняващ надзор върху хазартната дейност, а не като орган по приходите, да се произнесе по искането на Хемус Турс ЕООД. Съгласно чл. 16 от ЗХ държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случая изпълнителният директор на НАП се е произнесъл с изричен акт по искане на лице, което притежава лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и твърди, че има вземане към НАП, което е възникнало именно по повод този лиценз и приключил спор относно размера на дължимата за продължаването му държавна такса. С акта си изпълнителният директор на НАП е упражнил общата си компетентност в областта на хазарта и се е произнесъл по отправено до него искане, което е намерил за неоснователно. Спорът относно наличието на фактическо и правно основание за удовлетворяване на искането на Хемус Турс ЕООД именно чрез издаване на индивидуален административен акт е въпрос относно съществуването и възможността за защита по този ред на твърдяното право на вземане в размер на 20 704,72 лева, представляващо лихва върху недължимо събрана държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, който правилно е разрешен от първостепенния съд. За изпълнителния директор на НАП не съществува задължение да удовлетвори искане с подобно съдържание доколкото нито в ЗХ, нито в Закона за държавните такси съществува общо правило, според което връщането на недължимо събрани такси по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се осъществява задължително заедно с лихва.