Решение № 15771 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2018 г.

Решение № 15771 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Палети БГ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1452 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2317 от 2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001316002165-091-001/16.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 443/28.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 79 011, 94 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 918, 46 лв., както и лихва за забава, възлизаща на сумата от 1 937, 65 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани доказателства. Сочи, че решаващият състав не е направил собствени фактически констатации, а вместо това е възпроизвел ревизионния доклад относно извършените процесуални действия и събраните доказателства, поради което формираните фактически и правни изводи са необосновани. Развива доводи, че в своята съвкупност ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, а от там възникването и законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за тях. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново решаване, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-16001316002165-091-001/16.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 443/28.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 79 011, 94 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 918, 46 лв., както и лихва за забава, възлизаща на сумата от 1 937, 65 лв. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на "Палети БГ" ЕООД по фактури, издадени от "АМ Валя" ЕООД, "Евролес груп" ЕООД и "Хепи бранд" ЕООД, с предмет на доставките: дърва и иглолистни дъски. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство са проведени съдебно-счетоводна (СсчЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Възприемайки изцяло констатациите и изводите на органите по приходите, първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Посочил е, че доставчиците не са технически и кадрово обезпечени за осъществяването на фактурираните стопански операции, липсват доказателства за произход и наличие на стоките при доставчиците, за място на съхраняването им, за транспортирането им, за получаването и предаването им, за процеса на извършване на доставката и използването на наличен за целта персонал. Преценил е, че заключенията на двете експертизи също не оборват констатциите в РА, доколкото единствено потвърждават редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство и наличието на обекти за осъществяване на дейност, но не доказват доставката на дървения материал именно от сочените доставчици. В обобщение е приел, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняването на спора от фактическа страна. Основателни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани и необвързани с конкретна фактическа установеност правни изводи. Решаващият състав буквално е възпроизвел съдържанието на решението на Директора на Дирекция "ОДОП", без да извърши конкретна преценка на относимите към всяка спорна фактура доказателства и на тяхната доказателствена сила. Той не само, че не е разграничил доставките по спорните фактури, но и не е обсъдил представените към тях съпътстващи документи, нито е изложил каквито и да е конкретни мотиви в тази връзка. В случая, решаващият състав се е задоволил с общия извод за неустановеност на реалното извършване на спорните доставки, без да посочи въз основа на какви доводи е достигнал до този извод и как той конкретно е относим към съответната доставка. При така изложените общи фактически и правни изводи, на практика липсват конкретни установявания досежно релевантните за спора факти и обстоятелства по отношение на отделните доставки, което препятства възможността на настоящата инстанция да провери правилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е съобразил, че предмет на доставките са дърва и иглолистен материал, търговията с които е строго регламентирана, доставката се подчинява на законово определени изисквания и се придружава от конкретни, нормативно определени документи, относно наличието или липсата на които също не е формирал конкретни фактически изводи и не е изложил кореспондиращи правни доводи. Съобразена с последователната практика на ВАС е тезата на касатора, че установяването на произхода на стоката не е елемент от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Разполагаемостта на доставчика със стоките е относима към преценката на обективната му възможност да прехвърли правото на разпореждане като собственик с тях на получателя. Констатираните нередности при доставчиците съгласно тълкувателно приложимата практика на СЕС не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство, като в хипотезите, при които спорът се концентрира върху въпроса дали доставките са извършени именно от издателите на фактурите, СЕС сочи, че отказ на правото на приспадане е допустим само при наличието на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделките са белязани с измама. В тази връзка първоинстанционният съд също е следвало да изложи конкретни мотиви, но те са предпоставени от формираните на фактически изводи след обсъждането на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, относими към всяка една от спорните доставки. Тъй като това не е сторено както спрямо процесните фактури, по които е отказано претендираното данъчно предимство, така и относно допълнително начисления ДДС във връзка с осъществената вътреобщностна доставка, то съдържащата се в чл. 220 АПК забрана осуетява възможността касационната инстанция да извърши дължимите фактически установявания, а от там и проверка на материалната законосъобразност на съдебния акт. Констатираният касационен порок налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да обсъди и осъществи конкретна преценка на събраните доказателства за всяка доставка поотделно, като въз основа на нея формира конкретни фактически и правни изводи, при съобразяване на гореизложените указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение