Решение № 6501 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2020 г.

Решение № 6501 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Югозападна, подадена чрез процесуален представител - юрк. Н. Йоцова, против решение № 298 от 02.12.2019 г., по адм. дело № 99/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 3 ТД-5800-63/32-24433 от 23.01.2019 г., издадена от директора на ТД Югозападна към Агенция "Митници", с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - данъчен склад с ИНДС BGNCA00076001, находящ се в с. Граница, обл. Кюстендил, ул. "Харалампи Аничкин" № 1, стопанисван от "Винпром Кюстендил" АД, за срок от 1 месец и е забранен достъпа до обекта, считано от датата на запечатването му. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Винпром Кюстендил" АД, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е била ЗПАМ № 3 ТД-5800-63/32-24433 от 23.01.2019 г., издадена от директора на ТД Югозападна към Агенция "Митници", с която е наложена принудителна административна мярка чл. 124 б, ал. 1 във вр. чл. 124 а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) "запечатване на обект" - данъчен склад с ИНДС BGNCA00076001, находящ се в с. Граница, обл. Кюстендил, ул. "Харалампи Аничкин" № 1, стопанисван от "Винпром Кюстендил" АД, за срок от 1 месец и е забранен достъпа до обекта, считано от датата на запечатването му. Същата е била издадена във връзка с извършена на 05.07.2019 г. проверка в обект - склад на едро за алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в курортен комплекс Слънчев бряг, обл. Бургас, складова база Зона Г, стопанисван от "Т. Е. Д. " ЕООД, при която са установени извършени нарушения на чл. 121, ал. 1 ЗАДС, като предмет на нарушенията са 64 бр. бутилки, облепени с бандероли от "Винпром Кюстендил" АД. На дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и е издадено наказателно постановление. За да постанови обжалвания акт, съдът е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност. При преценката на обосноваността и материалната й законосъобразност, решаващият състав е анализирал приложените по делото писмени доказателства и установената въз основа на тях от административния орган фактическа обстановка. За да отмени акта, съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед е нарушен материалния закон, тъй като митническата проверка е извършена в склад на едро за алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в курортен комплекс Слънчев бряг, обл. Бургас, складова база "Зона Г". Същевременно ПАМ, наложена с оспорената заповед, е на обект данъчен склад с ИНДС ЕЮМСА00076001, находящ се в с. Граница, обл. Кюстендил, ул. "Харалампи Аничкин" № 1. Изхождайки от съдържанието на разпоредбата на чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ се прилага по отношение на обекта или обектите, където е установено нарушението, а в случая е налице разминаване между обекта, където е установено нарушението и обекта, в който е прието, че нарушението е извършено. Така мотивиран съдът е отменил оспорената ЗПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124 а от същия закон се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. Съдът е изследвал всички доказателства по делото и възраженията на страните, при което е извел правилен извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради нарушение на изискването на чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС принудителните административни мерки да са насочени към обекта по чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС – "където е установено нарушението". Видно е от доказателствата - АУАН, протокол за извършена проверка и наказателно постановление - бутилките алкохол, върху които са поставени валидни акцизни бандероли, но в нарушение на изискването на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, съответно спрямо които е констатирано нарушение на чл. 121, ал. 1 ЗАДС, са намерени в склад на едро за алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в к. к. "Слънчев бряг", общ. Несебър, област Бургас, складова база "Зона Г", стопанисван от "Т. Е. Д. " ЕООД. Настоящата инстанция намира за недоказана връзката между адресата на акта – "Винпром Кюстендил" АД и установеното нарушение, доколкото по делото не се твърди, не са представени и доказателства в тази насока, че помещението където са намерени бутилките е свързано по някакъв начин с адресата на акта. С оглед на горното, не е определен правилно адресата на заповедта, доколкото не е установено по категоричен начин, че помещението, където са намерени бутилките има връзка с "Винпром Кюстендил" АД. При липсата на извършено от адресата на административния акт нарушение, незаконосъобразно се явява прилагането на ПАМ, която има преустановителен и превантивен характер спрямо дейност, която не е доказано лицето да извършва. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,