Решение № 7469 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2025 г.
ВАСПето отделение07.07.2025 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение 2691 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. 7699/2024 г. от Административен съд София град и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА П. Г. И. непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители Г. И. И. и М. Ц. И. да заплати сумата от 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева разноски по делото на [заличен текст] [заличен текст]
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби както следва: Касационна жалба, подадена от Н. Г. П., действащ със съгласието на неговата майка Р. Л. С., чрез процесуален представител, срещу Решение 2691 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. 7699/2024 г. от Административен съд София град /АССГ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. В съдебно заседание излага доводи за основателност на касационната жалба на Директора на [заличен текст] Касационна жалба, подадена от Директора на [заличен текст] [заличен текст] /[заличен текст]/, чрез процесуален представител, срещу Решение 2691 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. 7699/2024 г. от Административен съд София град. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като недопустимо, алтернативно неправилно. Иска обезсилването или отмяната му и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В писмен отговор и съдебно заседание излага доводи за основателност на касационната жалба на Н. Г. П.. Ответникът по двете касационни жалби П. Г. И., действащ чрез своите родители Г. И. И. и М. Ц. И., в писмен отговор оспорва същите, като неоснователни. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е недопустимо. Административният съд е бил сезиран с жалба на П. Г. И. непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители Г. И. И. и М. Ц. И., срещу Заповед РД-13-2052/23.07.2024г. на директора на [заличен текст], с която е наредено: 1. Н. Г. П. да бъде записан като ученик в [заличен текст] клас на [заличен текст] за учебната 2024 2025 година, считано от 24.07.2024 г.; 2. Системният администратор да отрази промените в НЕИСПУО до 25.07.2024г. и да издаде служебна бележка за записване на ученика от Школо ; 3. Заместник-директорът да изготви заповед за провеждане на приравнителни изпити при необходимост, уведоми родителите на ученика съгласно изискванията на Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, както и приравнителните изпити да бъдат проведени в срок до края на първи срок. От съдържанието на заповедта безспорно се установява, че същата няма за адресат П. Г. И., както и че с разпореденото с нея не се засягат пряко и непосредствено негови права и законни интереси. Последното обективира като неправилен изводът на първоинстанционния съд за допустимост на подадената пред него жалба, при извършената от него проверка по реда на чл. 159 във вр. с чл. 147, ал. 1 АПК. От представените доказателства се установява, че [заличен текст] е уведомена на 11.07.2024 г. за предложено място за записване и копие от заявлението за преместване на в [заличен текст] в София за учебната година 2024-2025 г. на Я. А. К., при което Директорът на [заличен текст] изготвя доклад до Началника на РУО София град с изх. РД-22-2269/15.07.2024 г., постъпил при адресата на същата дата, с което уведомява за наличие на 1 свободно място в [заличен текст] клас с профил математически, разширено изучаване на немски език, с посочен срок за подаване на документи до 13,00 часа на 19.07.2024 г. в канцеларията на [заличен текст]. На същата дата Директорът на [заличен текст] издава и заповед РД-13-2020, с която определя комисия за приемане на документи за класиране на учениците. От преписката се установява, че П. Г. И. не е сред 6-те кандидати, подали документи за участие в класирането по повод издадена Заповед РД-13-2020 (15.07.2024 г.), с която е определена поименно комисия за приемане на документите за класиране на учениците, както и срока за тяхното подаване - 16,00 ч. на 19.07.2024 г., относно попълване на свободно място в [заличен текст] клас на [заличен текст] за учебната 2024/2025 г. Основателни са касационните доводи, че подадената почти година по-рано /13.11.2023 г./ молба от родителите на настоящият ответник, с която са изразили желание при възможност синът им да бъде приет /преместен/ и записан като ученик в [заличен текст] в профил Математически с разширено изучаване на немски език, при наличие на свободно място, не може да се приеме за подадено заявление по повод издадената заповед за определяне на комисия и подаване на документите за участие в класирането, респективно няма ред, по който молбата да се разгледа заедно с останалите заявления за участие в класирането, подадени при условията на горната заповед. В подкрепа на последното следва да се отбележи, че ако молби с такъв характер се разглеждаха заедно със заявленията за участие в класирането, то това бе лишило от смисъл цялата процедура по класиране на кандидати за заемане на конкретно, освободено място. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че решението, като постановено по недопустима жалба поради липса на равен интерес, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Предвид изхода на спора на [заличен текст] [заличен текст] следва да бъдат присъдени претендираните разноски за както следва: 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и 70 лв. държавна такса за подаване на касационната жалба. Предвид реално осъществените процесуални действия от страна на адвоката и фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира направеното от ответника по касация възражение за прекомерност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение