Решение № 12483 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Билла България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] срещу Решение 5790 от 04.10.2023 г. по адм.д. 5872/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Билла България" ЕООД срещу Заповед 464 от 27.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се решаващите изводи на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че в случая не е осъществен съставът на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), доколкото Билла България" ЕООД не е предоставило невярна и подвеждаща информация за цената на стоката. Твърди се, че невярната информация е била поставена върху разфасовките от производителя, а обявената от Билла България" ЕООД цена на артикулите е вярната и именно на тази цена е била маркирана на касата. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение.

Претендира се присъждане на разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба председателя на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното:

На 16.03.2023 г. служители на Регионална дирекция (РД) Враца при КЗП извършили проверка в търговски обект магазин 812 в гр. Враца, [улица], стопанисван от "Билла България" ЕООД. Проверката е извършена във връзка с изпълнение на плана за дейността на КЗП по кампания "ЗИИП ПИ-Цени" за установяване на начина на предлагане за продажба на хранителни стоки.

В хода на проверката на касата са маркирани следните стоки:

1. краве сирене "Тракийка" с нетно тегло 0. 670 кг, с поставена върху опаковката от производителя цена за единица мярка /килограм/ 8,99 лв. и продажна цена 6,02 лв. За същата стока на рафта пред артикула бил поставен етикет от търговеца с обозначена друга цена за единица мярка 10,99 лв. /кг. При маркиране на касата на разфасовката с тегло 0.670 кг е издаден касов бон с продажна цена 7.36 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 10.99 лв./кг. Цената, на която е маркирана стоката на касата е по-висока от продажната цена, обявена върху опаковката от производителя 6,02 лв.

2. краве сирене "Боженци" с нетно тегло 356 гр., с поставена върху опаковката от производителя цена за единица мярка /килограм/ 15,99 лв. и продажна цена 5,69 лв. На рафта пред стоката бил поставен етикет от търговеца с обозначена цена за единица мярка 21,49 лв./кг. При маркиране на касата на разфасовката с тегло 356 гр. е издаден касов бон с продажна цена 7,65 лв., изчислена върху по-високата поставена от търговеца цена за единица мярка 21,49 лв./кг.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол К-2742222 от 16.03.2023 г. от служители на РД Враца при КЗП, съвместно със служители на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), към който са приложени снимки на описаните стоки, етикети на стоките и системен бон. Констативният протокол е връчен на представител на юридическото лице ръководител отдел.

На 30.03.2023 г. е проведено заседание на КЗП, на което са обсъдени констатациите в Констативен протокол К-2742222 от 16.03.2023 г. Единодушно е прието решение, според което "Билла България" ЕООД при упражняване на своята дейност използва нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Със Заповед 464 от 27.04.2023 г. на председателя на КЗП въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на "Билла България" ЕООД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП е забранено на търговеца да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно продажната цена на предлагани за продажба стоки (в т. ч. краве сирене "Тракийка" и "Боженци"), предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68 г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, доколкото в случая е установено, че обозначените върху етикетите на отделните разфасовки цени за единица мярка /килограм/ и продажна цена са по-ниски от действителните цени, които при маркиране на касата са по-високи, съответно информацията за цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена на всяка от разфасовките е невярна, тъй като не е реална и потребителите следва да заплатят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за килограм върху етикета, поставен пред стоката. В тази връзка е направен извод, че е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета на опаковката и действителната цена на продукта, с което на потребителите се предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно цената, която въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика.

Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена.

Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

С процесната заповед органът е забранил на Билла България ЕООД да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за краве сирене Тракийка и Боженци , предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена.

За да е налице визираната от органа нелоялна заблуждаваща практика, следва да е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки.

В случая, посочените в заповедта факти не изпълват състава на твърдяното нарушение. Видно от установеното в хода на извършената от служители на КЗП проверка, етикетите върху процесните опаковки съдържащи информация за цена за килограм и за конкретната разфасовка са били поставени от производителя, а не от търговеца. Безспорно, посочената от производителя на стоката цена не е задължителна за търговеца, който би могъл да продава стоката на по-ниска или по-висока цена, като със съответен етикет обозначи цената в близост до предлагания артикул. В случая това е било сторено и потребителите са имали възможност да видят цената обявена от Билла България ЕООД, за която няма спор, че е била означена на рафта пред разфасовките върху етикет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 ЗЗП, поставен от търговеца и именно това е цената на която в случая са продадени хранителните стоки. И след като етикет на търговеца за цената на стоката е бил налице и стоката е продадена именно на обявената от търговеца цена, не може да се приеме, че е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Още повече, че в съответствие чл. 9, ал. 4 ЗЗП, търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя.

Следователно, в процесния случай не е налице един от елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно предоставяне на невярна информация от страна на търговеца. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената представлява нелоялна търговска практика, но същата не е извършена от Билла България ЕООД (в този смисъл Решение 8032 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 4590/2024 г., VII о.; Решение 9609 от 26.08.2024 г. на ВАС по адм. д. 4666/2024 г., VII о.; Решение 10113 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. 6027/2024 г., VII о.).

Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспорваната заповед.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски за касационното производство в размер на 470 лева, от които 370 лева - платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение