Решение № 13944 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2017 г.

Решение № 13944 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район (РДНСК-СЦР), подадена чрез процесуалния му представител юрк. Ц. С., срещу решение № 7 от 13 април 2017 г., постановено по адм. дело № 3/2017 г. по описа на Административен съд Р., с което е отменена негова заповед № ДК-02-СЦР-12/01 декември 2016 г. и РДНСК-СЦР е осъдена да заплати на "Т. Б." ЕАД сума в размер на 1350.00 лева, представляваща направени разноски в производството. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Т. Б." ЕАД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Златев излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Г. Х. А. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на "Т. Б." ЕАД срещу заповед № ДК-02-СЦР-12/01 декември 2016 г., издадена от началника на РДНСК-СЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Базова станция на GSM - оператор "Т. Б." ЕАД, гр. С.", находящ се в поземлен имот № 503.1323 в землището на с. Н. с ЕКАТТЕ 51679, община Р.. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в преписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби от страна на административния орган. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че описаният в заповедта обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ и не подлежи на премахване като незаконен, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза безспорно е установено, че съоръжението представлява базова станция, само част от която е разположена върху мобилна метална платформа с регистрационен номер. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 704-Р-6/31 октомври 2016 г. не са оборени в съдебното производство, а напротив, приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза потвърждава характеристиката на строежа. Установено е, че в обособената за целта площадка в имота на ответника на височина около 1,20 м. от терена чрез четири броя стабилизатори е фиксирана и хоризонтирана метална платформа с размери 5,00 м. Х 2,40 м., която е част от ремарке с две оси и четири колела. Телескопичните опори, чрез които ремаркето се укрепва към терена, стъпват върху сглобяеми стоманобетонови елементи, които са по два броя на всяка стъпка с размери 0,75 м./1,95 м. и височина 0,30 м. с арматурно желязо през тях. В стоманобетоновите елементи има анкерен болт, за който се захваща всеки от стабилизаторите. Върху металната платформа е монтирано електрическо табло в метален шкаф, метален шкаф с електронно оборудване и железорешетъчна мачта с височина 25-30 м. с монтирани на нея 3 бр. антени, свързани с кабели към шкафа с електронно оборудване. Към платформата е монтирана и метална конструкция с решетъчни платна за ограничаване на достъпа на животни и хора до оборудването като съоръжението е завършено и е захранено с електрическа енергия. Тези характеристики сочат на съоръжение на техническата инфраструктура, съставляващо част от електронните съобщителни мрежи и съоръжения по § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ и отговарящо на дефиницията за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че в описаното съоръжение е "вградена" платформа (ремарке за лек автомобил с рег. № С 1841 ЕС) не променя горните изводи. Доколкото в случая не се касае само до монтиране на посочените съоръжения, но и за извършени строително-монтажни работи по укрепване към земята чрез стоманобетонови елементи, строежът следва да се категоризира от трета категория, съгласно чл. 8, т. 2 и чл. 6, т. 1, б. "а" от Наредба № 21/11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения. С оглед на изложеното и безспорната липса на изискуемите строителни книжа, изводът на административния орган за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Като е приел обратното и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу заповедта на началника на РДНСК Северен централен район за премахване на незаконен строеж, подробно описан в административния акт, ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, ответникът по касация ще следва да бъде осъден да заплати на РДНСК-СЦР сума в размер на 400.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на процесуалния представител на административния орган в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,