Решение № 4821 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14667/2009 г.

Решение № 4821 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14667/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Благоев Запрев от с. Рупите, област Благоевград против решение № 518/24.09.2009 г., постановено по адм. д. № 546/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ОА-931/02.06.2009 г. на Областния управител на Област Благоевград, с която на основание чл. З, ал. 2 вр. с чл. 6 от ЗПГРРЛ е не е уважено искането на оспорващия за изплащане на еднократно обезщетение съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Областният управител на област Благоевград в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Благоевградския административен съд е правилно и постановено след преценка на доказателствата по делото, като съдът обосновано се е позовал на удостоверението за основанието и фактическото времетраене на приложената репресия спрямо жалбоподателя, издадено от МВР, доколкото издадената служебна бележка от кмета на община Петрич не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (отм.). В тази връзка е прието основателно, че периода на осъществената репресия е 29 м. и 22 дни, а лицето е получило през 1993 г. обезщетение от 25 000 лева за 31 месеца, поради което такова не му се дължи. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Преценявайки я по същество Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира същата за неоснователна поради следното: Пред Благоевградски административен съд е била обжалвана Заповед № ОА-931/02.06.2009 г. на Областния управител на Област Благоевград, с която на основание чл. 5, ал. 2 вр. с чл. 6 от ЗПГРРЛ не е уважено искането на оспорващия за изплащане на еднократно обезщетение съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел за правилно, че спрямо жалб. Димитър Благоев Запрев не са налице материалноправните предпоставки за признаване право на еднократно парично обезщетение. Взето е предвид, че при липса на официален документ относно осъществена незаконна репресия -принудително изселване по административен ред на Запрев в с. Поликраище за посочения в жалбата период, законосъобразно административният орган е приел, че периода на изтърпяната репресия е този, посочен в представеното удостоверение от МВР, прието по делото и неоспорено от страна на жалбоподателя. Видно от него, периода на репресията е 29 м. и 22 дни, а през 1993 г. Запрев е получил обезщетение за период от 31 календарни месеца, т. е. за целия (дори по-голям) срок на репресията. След извършена служебна проверка за наличие на някои от останалите основания по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е приел, че същият е постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона. Не се установи областният управител да е допуснал нарушения на административно-производствените правила. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителните основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на ЗПГРРЛ и Наредбата по чл. 4 от същия закон, както е приел областния управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение