Решение № 10489 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2019 г.

Решение № 10489 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Величкова, чрез процесуален представител, срещу решение № 2929 от 02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 4716/2018 г. от Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Величкова по оспорването на Уведомително писмо изх. № 01-6500/8937 от 30.03.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отхвърляне на заявка за плащане № 01/22.02.1014/57931/14.10.2014 г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Р. Величкова срещу мълчалив отказ на ИД на ДФЗ за произнасяне по подадена от Р. Величкова заявка за плащане № 01/22/0210014/65931 от 14.04.2014 г., изпратена до АО за ново произнасяне съобразно решение № 3204/11.05.2016 г. по адм. д. № 12197/2015 г. по описа на АССГ, което производство след уточнение от жалбоподателката от 13.06.2018 г., е продължило против Уведомително писмо изх. № 01-6500/8937 от 30.03.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отхвърляне на заявка за плащане № 01/22.02.1014/57931/14.10.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и същото е мотивирано. Относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона АССГ е счел, че според нормативната уредба изпълнението на изискванията по чл. 10 от Наредба № 6 от 28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете (отм.); следва да бъде удостоверено от посочения в чл. 7 орган - техническият инспекторат на ДФЗ, който единствено е оправомощен съгласно чл. 10 от Наредбата (отм.); да извърши проверка относно наличието на предпоставките за прилагането на мярката и единствено той може да удостовери съответните обстоятелства по чл. 10, ал. 3 и ал. 4. Според съда изискването за проверка и за присъствие на контролния орган при унищожаването на продукцията е императивно, като Наредбата не предвижда възможност релевантните за прилагане на мярката факти и обстоятелства да бъдат установени по друг ред или с други доказателства, а в случая жалбоподателката е пристъпила към унищожаване на реколтата в отсъствието на компетентния контролен орган, при което е осуетила възможността да бъдат спазени редът и условията по чл. 10 от Наредбата(отм.);. АССГ е пиел, че предвиденият в Наредбата (отм.); процесуален ред за установяване на релевантните за прилагане на мярката факти и обстоятелства е гаранция срещу злоупотреби и обезпечава изпълнението на целта на мярката. В обобщение съдът е достигнал до извод за обоснованост и законосъобразност на оспорения акт. Решението е правилно. ЗП Р. Величкова е депозирала на 02.10.2014 г. пред ДФЗ искане за прилагане на мерки по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 6 от 28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете /отм., ДВ бр. 75 от 15.09.2017 г./, относно прилагане мярката по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата (отм.); - не бране на зеленчуците и плодовете, а именно не бране на реколта от краставици, отглеждани на закрито, върху БЗС № 73256-298-1, с площ от 3. 03 ха, с дата на прилагане 26.09.2014 г. и място на прилагане с. Трудовец, общ. Ботевград, обл. Софийска, и върху БЗС № 73256-299-1, с площ от 3. 03 ха, с дата на прилагане 26.09.2014 г. и място на прилагане с. Трудовец, общ. Ботевград, обл. Софийска. В искането ЗП е декларирал, че е запознат с условията за прилагане на мерките, предвидени в съотносимото европейско и национално законодателство /Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г., Делегиран регламент(ЕС) № 932/2014 на Комисията от 29 август 2014 г. и Наредба № 6 от 28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете/. Редът за прилагане на исканата мярка не бране на зеленчуците и плодовете, е уреден в Раздел III Ред за прилагане на мерките за подпомагане на пазара, чл. 10 от Наредбата (отм.); , в сила към датата на подаване на искането и приложима от АО към датата на издаване на оспорения пред АССГ акт предвид решение № 3204/11.05.2016 г. по адм. д. № 12197/2015 г. по описа на АССГ. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата (отм.); тази мярка се прилага чрез унищожаване на насажденията или плодовете на полето по начин, който ги прави негодни за предлагане на пазара. Унищожаването на продуктите поради климатични събития или болест не се счита за не бране на реколтата, а съгласно чл. 10, ал. 5. Заявителят не получава подпомагане, когато не са унищожени всички насаждения или плодове на съответната площ. По аргумент от чл. 10, ал. 3 от Наредбата (отм.); унищожаването на насажденията се установява само от специализирания контролен орган по чл. 7 от същата-Техническият инспекторат на Държавен фонд "Земеделие", извършващ контрол на първо ниво на прилагането на мерките по чл. 2, ал. 1 съгласно чл. 108 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157/1 от 15.06.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 543/2011 на Комисията). В конкретния казус ЗП е унищожил реколтата преди да се извърши проверката от контролния орган предвидена в чл. 10, ал. 3, т. 3 от Наредбата (отм.); - обстоятелство, установено при извършена проверка от ТИ към ДФЗ в периода 06.10.2014 г. -08.10.2014 г. При тези факти законосъобразен е извода на АССГ, че изискването за проверка и присъствие на контролния орган при унищожаването на продукцията е въведено императивно, а приложимата правна уредба не допуска установяване на обстоятелствата по чл. 10, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "а", "б" и "в" от Наредбата (отм.); по различен от предвидения в наредбата ред. Неспазването на този ред от ЗП води до невъзможност за удостоверяване пред административния орган на релевантния за получаване подпомагането факт на унищожаване на всички насаждения или плодове на съответната площ, последица от което е правото на органа да отхвърли заявката за плащане на основание 14, ал. 2, т. 3 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредбата (отм.);. Действително, в оспорения акт АО не е визирал като правно основание за отхвърляне заявката за плащане разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредбата(отм.); , но прилагането на същата се извежда от посочената в акта норма на чл. 10, ал. 5 от Наредбата(отм.); , защото акт за изплащане на подпомагане или за отказ за изплащане на такова по процесните временни и извънредни мерки се издава след подаване съответната заявка за плащане - чл. 11, вр. чл. 13 и чл. 14 от Наредбата (отм.);. Правилен в този смисъл е извода на първоинстанционния съд за правилно прилагане в настоящия случай от ИД на ДФЗ-РА на приложимите материалноправни норми, като отказа за изплащане на заявеното подпомагане е съобразен с предвидените императивни условия за получаването му, включително съобразно неговите обезщетителни функции. Не се кредитират доводите в касационната жалба. В процесния случай оспорения акт е издаден по заявка за плащане № 01/22/0210014/65931 от 14.04.2014 г., но при ново произнасяне съобразно решение № 3204/11.05.2016 г. по адм. д. № 12197/2015 г. по описа на АССГ. Не се касае за черпене от органа на права от неправомерното му поведение, а за неспазване от касатора на приложимото законодателство относно прилагане на процесната мярка, познаването на което междувпрочем е заявено от касатора пред АО чрез декларация в подаденото искане. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се определи възнаграждение за разноски в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,