Решение № 567 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Велкова, срещу Решение 714/31.01.2024 г., постановено по адм. дело 5100/2023 г. по описа на Административен съд София град, по жалба на М. Й. е отменено Решение 2153-21-75/23.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо разпореждане [номер]/12 от 14.02.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и преписката е върната на директора на ТП на НОИ София-град за ново произнасяне в съответствие с указанията дадени с процесното решение. Наведените в жалбата доводи относно неправилно приложение на материалния закон при определяне на категорията труд по отношение спорния стаж и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Г. Й.,чрез адв. Н. Николова, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Със заявление от 04.11.2022 г. М. Й. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 от КСО и е представила изискуемите съгласно чл. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж документи за преценка на правото и определяне на размера на пенсията, в т. ч. и Удостоверение обр. изх. 348.27.04.2010 г. изд. от Промишлено строителство холдинг ЕАД, досежно стажа в ЗМК Ботунец и Удостоверение обр. УП 3 изх. 11/13.05.2010 г. издадено от СМА Метални конструкции София ЕАД. Към датата на подаване на заявлението Й. е имала навършени [възраст], а въз основа на представените документи и наличните данни в пенсионната преписка и данните в РОЛ, длъжностното лице е зачело осигурителен стаж в размер на 25 години 04 месеца и 13 дни от трета категория труд, 08 години 06 месеца и 24 дни от втора категория труд и 05 години 03 месеца и 16 дни от първа категория труд, като след превръщане по реда на чл. 104 от КСО 44 години 10 месеца и 26 дни. С разпореждане [номер]/12/14.02.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановен отказ за отпускане на желаната пенсия по реда на чл. 68 ал. 1-2 от КСО и чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, поради неизпълнение на законовата предпоставка за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж положен по условията на втора категория труд. Недоволна от посоченото разпореждане Й. го е оспорила по административен ред пред по - горестоящия орган директора на ТП на НОИ София-град, който с процесното решение от 23.03.2023 г. е отхвърлил жалбата, с аргумент, че съгласно чл. 67 от ППКТП от втора категория е трудът на работещите редом с другите и във фирма Кремиковци / площадки Ботунец и Кремиковци. Посочила е, че уточнението площадки Ботунец и Кремиковци визира именно металургичния комбинат, а не разширява вложеният смисъл в рамките на цялата община, като законодателят не е имал волята да включи всички обекти на територията на община Кремиковци, а само тези на обособена територия на която е осъществявана технологичната и производствена дейност на комбината. Приел е, че за периода 26.05.1993 г. до 01.08.1995 г. М. Й. е работила като чистачка в СМА Метални конструкции , а през периода 23.05.1983 г. до 26.05.1993 г. като работник кухня в ЗМК Ботунец, за които не е доказано по безспорен начин, че се намират на площадка Кремиковци или площадка Ботунец на фирма Кремиковци поради, което положеният труд от лицето не следва да се категоризира като втора категория. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил като незаконосъобразно Решение 2153-21-75/23.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо разпореждане [номер] от 14.02.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на процесния акт е допуснато нарушение на производствените правила изразяващо се в неизясняване на всички факти и обстоятелства относно приложението на изискванията за последователност, предвидимост, оправдани правни очаквания и еднакво третиране на лица в идентични случаи и неизлагане на мотиви относно наличието на различни обстоятелства обуславящи различното третиране на лица, в сходна ситуация, което представлява нарушение на чл. 35 и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен от правна страна е въпросът относно категорията труд на зачетения осигурителен стаж на лицето за периода 26.05.1993 г. до 01.08.1995 г. на длъжност чистачка в СМА Метални конструкции и през периода 23.05.1983 г. до 26.05.1993 г. като работник кухня в ЗМК Ботунец. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно икономическа експертиза (СИЕ), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК и е проведен разпит на свидетел. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на нормата на т.66е от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отменен 01.01.2000 г.). Съгласно посочената разпоредба, от втора категория е трудът на работещите във фирма "Кремиковци" (площадки Ботунец и Кремиковци), Фирма "Нефтохим" (на площадката в град Бургас), Фирма "Стомана" (площадка Перник), Фирма "ОЦК" - Кърджали (площадка ОЦК - Кърджали), КЦМ "Д. Благоев" (площадка КЦМ - Пловдив), Фирма "Олово и цинк" (площадка КЦМ - Пловдив), Института по цветна металургия (площадка КЦМ - Пловдив), ТМК "Г. Дамянов" - Средногорие (площадка ТМК Г. Дамянов" - Средногорие), ММП "Г. Димитров" (площадка ММП "Г. Димитров" - Елисейна), Института по медта (площадка ТМК "Г. Дамянов" - Средногорие (площадка ТМК "Г. Дамянов" - Средногорие), Фирма "Металургремонт" (на посочените площадки) до генерален директор включително без включените в раздели I и II. От същите права на основание т. 66е от ПКТП (отм.) се ползват и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. Анализът на съдържанието на разпоредбата налага извода, че законодателят обвързва категоризирането на труда по т. 66е от ПКТП (отм.) с условието същият да е полаган на площадките на едно от изброените предприятия. Разпоредбата на т. 66е от ПКТП не следва да бъде прилагана разширително, в частност като се приеме, че територията на площадки Ботунец и Кремиковци обхваща цялата община Кремиковци, респ. целия квартал Ботунец, доколкото ако законодателят бе имал такова намерение, то същото би залегнало изрично в текста на нормата чрез индивидуализиране на самите населени места с техните наименования. Конкретизирането на площадки на Кремиковци има за цел да обвърже категорията труд именно с характера на трудовата дейност (условията, средата, вредните въздействия върху здравето). Нормата на чл. 66е не обуславя категорията труд с оглед на вида заемана и изпълнявана длъжност, а само и единствено с оглед местополагането на труд. Във връзка с горното, в изпълнение на съдебно дадени указания, директорът на ТП на НОИ София-град, по молба на М. Й., е представил списък на лица, които са били колеги на Й. и са се пенсионирали при условията на признат за втора категория труд от същия работодател и за същия период. Поради това съдът е достигнал до извод, че при постановяване на процесното решение, административният орган е нарушил и основен принцип на българското административно право, заложен в чл. 13 от АПК, на последователност и предвидимост в административния процес, който представлява развитие на общия принцип за правна сигурност и защита на легитимните правни очаквания на гражданските субекти, които участват в административни правоотношения. Безспорно е, че в практиката на Съда на Европейския съюз трайно са установени предпоставките за приложимост на принципа на правната сигурност, следствие от който е принципът за защита на оправданите правни очаквания. Този принцип изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията. В конкретния случай административния орган не е обосновал различното третиране на Й., по повод категоризирането на положения от нея труд в процесни период, нито е изложил съображения в тази насока, за да може да се приеме, че принципите за еднакво третиране, като проявление на принципа за правна сигурност, последователност и предвидимост са били спазени. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател твърдения, че в конкретната хипотеза приложение намира т.67 от ПКТП (отм.), регламентираща, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Разпоредбата на т.67, ал.1 от ПКТП е приложима само във връзка с конкретна друга точка от раздел I и II от ПКТП (отм.), след извършено сравнение на базата на конкретни писмени доказателства за условията, вредността и тежестта на труда. В конкретния случай, претенциите на жалбоподателя са за категоризиране на труда от втора категория труд по т.66е от ПКТП (отм.), която е в раздел четвърти от правилника, поради което разпоредбата на т.67 от ПКТП (отм.) е неприложима. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване по чл. 104 КСО, във връзка с т.66е ПКТП (отм.), обуславящи разпоредените правни последици. Във връзка с поддържаното от касатора възражение за необоснованост на съдебното решение, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното делото първоинстанционният административен съд е установил вярно фактите по спора, като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор е основателно и следва да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба М. Й. да й бъде присъдено заплатеното от нея възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 400 лв. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,