Решение № 4157 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15093/2009 г.

Решение № 4157 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15093/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област София против решение от 30.09.2009 г., постановено по адм. д. № 2687 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон исъодпроизводствените правила - касационни - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба против заповед № РД-15-096/26.03.2009 г. на областен управител на област София. Ответникът по касационната жалба - Борка Борисова Николова не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Национална служба по зърното и фуражите изразява становище за неправилност на обжалваното първоинстанционна решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд I София град е образувано по жалбата на Борка Борисова Николова от гр. София против заповед № РД-15-096 от 26.03.2009 г. на областен управител на област София, с която на осн. чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост е разпоредено изземване на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ апартамент от три стаи и сервизни помещения, с площ от 53.32 кв. м., находящ се в гр. София на посочения адрес, от осъществяваната без правно основание фактическа власт на жалбоподателката. Съдът е отменил заповедта, като издадена в противоречие с материалния закони - чл. 80, ал. 1 от ЗДС, приемайки, че наемното правоотношение, възникнало по силата на безсрочен договор от 30.09.1007 г. между физическото лице държавата, представлявана от областния управител, не е било надлежна прекратено, тъй като волеизявлението за това не изхожда от страна по договора. Съдът е обсъдил характера на волеизявлението за прекратяване на договора, направено от Националната служба по зърното и фуражите, орган, на когото е предоставено управлението на процесния имот, развил е и съображения, че наличие на други основания за прекратяване на договора не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са наведени в обстоятелствената част на обжалвания административен акт. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съответствието на административния акт с относимите към материалното административно правоотношение правни норми е служебно задължение на съда, по силата на нормата на чл. 168 от АПК, произтичащо от действието на съдебното решение. Нарушавайки това свое задължение, съдът е стигнал до необосновани изводи материална незаконосъобразност на заповедта, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Фактическият състав на нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, приложена от компетентния административен орган - областен управител на област София изисква имотът - държавна собственост да се държи без основание /приложена в настоящия случай хипотеза/, да се владее без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала. В първата от четирите хипотези на нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, проверката за съответствието на заповедта с материалния закон изисква установяване на всички факти и обстоятелства, които сочат, че имотът се държи без основание. Доколкото физическото лице твърди, че черпи права от настанителна заповед и наемен договор, въз основа на които осъществява фактическата си власт върху имота, проверката за законосъобразността следва да включва установяване на съществуващо наемно правоотношение, непогасено или непрекратено на някое, посочено в закон, основания. Макар, че в мотивната част на административния акт се обсъжда наличието само на едно от основанията за прекратяване на наемния договор, липсата, респективно наличието на останалите, визирани в закон основания, също следва да се обсъдят, тъй като в противен случай не може да се приеме, че е налице пълно съответствие на акта с относимия материален закон. Относно материалната законосъобразност на административния акт, в хипотезата на чл. 168 от АПК, диспозитивното начало е заменено с принцип на служебна проверка за съответствието му с всички относими към материалното административно правоотношение материалноправни норми. Осъществената от съда проверка за наличие на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, единствено въз основа на фактите, посочени в мотивите към заповедта, би довело до признаване на незаконосъобразността му /т. е. до съответствието му с всички относими правни норми/, въпреки наличието на доказателства, събрани в хода на съдебното производство, установяващи по безспорен начин елементите от фактическия състав на приложената правна норма. Така, въз основа на събраните от страните доказателства, е следвало да извърши проверка държи ли се процесният имот без правно основание, което, с оглед насрещното твърдение на жалбоподателката, означава да се провери наемното правоотношение между нея и държавата съществуващо ли е към момента на издаване на индивидуалния административен акт. Доколкото това нарушение на съдопроизводствените правила е довело и до неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а всички факти, от значение за спора, са установени по делото и не се налага установяване на други такива, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се постанови друго, с което спорът бъде решен по същество. От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателката е била настанена под наем в държавното жилище по реда на Закон за наемните отношения /отменен/ с настанителна заповед № 1332/26.06.1984 г. и сключен въз основа нея договор от 3.07.1984 г. На 30.09.1997 г. между нея и областен управител на област София е сключен договор за наем, за същото жилище, в което не е посочен срок на действие на договора. Договорът е променян два пъти с допълнително споразумение от 30.04.1998 г. и 29.09.1998 г. единствено в частта, относно наемната цена и нейният обхват. Договорът от 30.09.1997 г. е сключен при действието на Закона за държавната собственост, ограничаващ възможността наемното правоотношение да съществува безсрочно за период по-дълъг от 10 години - чл. 19, ал. 2 и чл. 16, ал. 2 от ЗДС. Така, въпреки, че в договора не е посочен срок на действието му, срокът на наемното правоотношение се регламентира пряко от закона с императивна правна норма . Изтичането на срока е факт, прекратяващ наемното правоотношение, поради което не е необходимо отправяне волеизявление за прекратяване на вече прекратения договор. Такова волеизявление, съгласно чл. 238 от ЗЗД, приложим по изричната препратка на чл. 24 от ЗДС, е необходимо единствено при предсрочното прекратяване на договора. След изтичане на 10 годишния срок и настъпилото прекратяване на това основание, за възникване на ново наемно правоотношение следва да бъде изпълнена предвидената от ЗДС процедура. Предвид специалния характер на нормите на ЗДС по отношение възникването на наемното правоотношение за обектите - държавна собственост, преобразуването на срочния договор в договор за неопределен срок - чл. 236 от ЗЗД, не намира приложение. Нормата на чл. 236 от ЗЗД и възможността за преобразуване на срочното в безсрочно наемно правоотношение произтича от неформалния и консенсуалния характер на договора за наем по ЗЗД. Възникването на наемно правоотношение по ЗДС за наем на имот - държавна собственост се предшества от изпълнение на сложен смесен фактически състав, който изключва новирането на правоотношението след изтичане на срока, без изрична възможност, предвидена в същия закон. Публичният характер на собствеността върху процесния имот, установен с АДС № 1011/13.07.1998 г. /факт, възникнал след сключване на договора и по тази причина непротивопоставим на вече възникнало наемно правоотношение върху обект - държавна собственост/ изисква новото наемно правоотношение да се подчини на режима за имотите - публична държавна собственост - чл. 16 от ЗДС. В хипотезата на прекратен, поради изтекъл законов срок на действието му, договор, липса на необходимост за волеизявление за предсрочно прекратяване и невъзникнало ново наемно правоотношение по чл. 16 ЗДС за имоти -публична държавна собственост, фактическото основание за издаване на административния акт, а именно държане на имота без правно основание, съответства на приложеното от административния орган правно основание - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Предвид изложеното, заповед № РД-15-096 от 26.03.2009 г. на областния управител на област София съответства на материалния закон, поради което е законосъобразна. Жалбата на Борка Борисова Николова се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение