Решение № 4769 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2009 г.

Решение № 4769 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново против решение № 527 от 28.10.2009 г. по адм. дело № 714/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Георги Асенов Ванев, от гр. Свищов счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 527 от 28.10.2009 г. по адм. дело № 714/2009 г. Административен съд Велико Търново е отменил като незаконосъобразно решение № 45/01.10.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново, с което е отхвърлена жалба вх. № ОВКО - 23/03.09.2008 г. на Георги Асенов Ванев срещу разпореждане № 762 - 1/27.08.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на обезщетение за безработица. Приел е, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Постановено е при спазване на дадените с решение № 10788/18.09.2009 г. по адм. дело № 3568/2009 г. на Върховния административен съд указания. По делото е установено, че на основание сключен договор за управление и изрично пълномощно между ЕТ "Експрес такси - Ванева - Ася Ванева" - Ася Георгиева Ванева, от гр. Свищов и Георги Асенов Ванев, последният е получил правомощията на прокурист на едноличния търговец. Същите са оттеглени на 28.03.2008 г., а вписването в Търговския регистър по подаденото заявление от 01.04.2008 г. е извършено на 29.05.2008 г. За този период прокуристът е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. Със заявление от 21.08.2008 г. Ванев е сезирал органите по социално осигуряване за отпускане на парично обезщетение за безработица. Приложил е изискуемите документи за установяване на обстоятелствата по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да определи началната дата, от която се следва осигурителното плащане, административният орган е приел, че заявлението за отпускане на обезщетението е подадено след изтичане на тримесечния срок от прекратяване на осигуряването, като забавянето се дължи на неуважителни причини. С разпореждане № 762 - 1/27.08.2008 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е отпуснал парично обезщетение за безработица за период 21.08.2008 г. - 27.05.2009 г. в размер на 200.00 лева месечно. Административният акт е потвърден с решение № 45/01.10.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново. Развитите в касационната жалба доводи, че осигуряването е прекратено с оттеглянето на правомощията на прокуриста, т. е от 28.03.2008 г. са неоснователни. Съгласно указанията на Върховния административен съд, дадени при първото разглеждане на делото, прекратяването на осигуряването следва да се тълкува, при отчитане на съдържащия се в хипотезата на чл. 25, ал. 1 от Търговския закон фактически състав. Прекратяването на упълномощаването на прокуриста става с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. Наличието и на двете кумулативно заявени основания сочи, че фактическият състав по прекратяване на осигуряването е реализиран на 29.05.2008 г., който момент следва да се приеме за начален при изчисляване на срока по чл. 54а, ал. 4 от КСО, респ. времето за получаване на дължимите осигурителни плащания. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорените актове органите по социално осигуряване неправилно са приложили разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 от КСО и чл. 3 изр. първо от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, обективно съобразяване на релевантните по спора факти и точно прилагане на материалния закон. Отчитайки направеното в настоящата инстанция искане за разноски с доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие сер. Б, № 12356789 от 05.03.2010 г.) касаторът следва да бъде осъден да заплати на Георги Асенов Ванев, от гр. Свищов сумата от 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение