Решение № 274 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2014 г.

Решение № 274 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молбата на адвокат П. като процесуален представител на А. А. М. от [населено място], [община], за отмяна на решението на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 17.II. 2014 г. по гр. д. № 542/2013 г. Твърди се в молбата, че М. е съпруга на ответника по посоченото дело С. Ш. М. по сключен помежду им през 1974 г. граждански брак и че придобитите от М. по време на брака им възмездно /по договор за доброволна делба със заплащане на суми за уравнение на дялове/ права на собственост върху имота, предмет на делото, представляват съпружеска имуществена общност. С оглед на това и на предмета на спора - иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР - молителката била необходим другар по делото и постановеното решение имало сила и спрямо нея, въпреки че тя не е участвала като страна по него. Ето защо се иска отмяна на решението на основание чл. 304 ГПК. Ответниците по молбата Ю. Я. Б., С. Р. Б. и М. Р. Б., всички от [населено място], в отговора си по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК чрез адвокат Ив. А. са заели становище за нейната неоснователност. Ответникът С. Ш. М. от [населено място] не е заявил становище по молбата за отмяна. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СОС е потвърдил решението на Девинския РС от 08.ХI.2013 г. по гр. д. № 262/2013 г., с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, предявен от Ю., С. и М. Б. срещу С. М., че към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационен план на [населено място], утвърден със заповед от 04.VII. 1990 г., Ю., С. и М. Б. са собственици по наследство, давностно владение и делба в съсобственост със С. М. при квоти за първите трима общо ? ид. част и за М. ? ид. част на дворно място, представляващо на скица № 1, неразделна част от решението, оградените в жълто и оранжево части от п-л ХVI-206 кв. 21 по плана на [населено място] от 1960 г., понастоящем попадащо в имоти с пл. № 467 и 468, п-ли II-467 и III-468 кв. 30 по плана от 1990 г., напълно идентични с п-л ХVI-206, която част по скицата погрешно по плана от 1990 г. е заснета в два отделни имота - 467 и 468, на отделни собственици, за които са отредени съответно УПИ II-467 на Б. и УПИ III-468 на М., вместо в един общ съсобствен на четиримата имот. От представеното с молбата за отмяна удостоверение, издадено от кметство [населено място], е видно, че С. Ш. М. и молителката А. А. М. са сключили граждански брак на 29.I. 1974 г. От представения по делото договор за доброволна делба, сключен на 08.VII. 1987 г. между А. Я. Г., С. Я. Г. /С. Ш. М./, Л. Я. Г., С. Я. К. и Ю. Я. Б. като наследници на Я. К. Г., починал през 1984 г., е видно, че С. Г. и Ю. Б. са получили в общ дял цялото дворно място, съставляващо имот пл. № 206 кв. 21 по плана на [населено място], за което е отреден самостоятелен п-л ХVI-206 в същия квартал. За уравнение на дяловете С. Г. е заплатил 5270 лв. на Албена Г. и по 1317.70 лв. на Л. Г., Ю. Б. и С. К. Съгласно чл. 304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство. Следователно, отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват. Решение по спор за права върху вещ, която е съпружеска имуществена общност /СИО/, постановено при участие в производството само на единия съпруг, има сила на пресъдено нещо и по отношение на другия /неучаствал/ съпруг с оглед естеството на спорното правоотношение, което като неделимо /СИО е бездялова собственост/ е еднакво за двамата съпрузи. При посочените по-горе обстоятелства и по силата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 СК (отм.), на § 4 от ПЗР на сега действащия СК и липсата на данни С. и А. М. да са избрали законов режим на разделност или да са сключили брачен договор /основания за прекратяване на съпружеската имуществена общност, предвидени в чл. 27, ал. 3 СК/, в разглеждания случай правото на собственост, придобито по договора за доброволна делба, е съпружеска имуществена общност на С. М. и молителката А. М.. Ето защо последната е била задължителен необходим другар по делото. И тъй като тя не е била конституирана като страна по него, са налице предвидените в чл. 304 във вр. с чл. 216, ал. 2 ГПК предпоставки за отмяна на въззивното и на потвърденото с него първоинстанционно решение и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав след указване на ищците да предявят иск и срещу молителката като условие за допустимостта на претенцията. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,