Решение № 326 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2020 г.

Решение № 326 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Ямболов, подадена чрез адв. Алексиев, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 272/19.02.2020 г. по адм. дело № 3332/2019 г. на Административен съд– Варна (АС Варна) в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 лева до пълния предявен размер от 360 лева, ведно със законната лихва върху нея. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Твърди, че договореното възнаграждение с Договор за правна защита и съдействие от 360 лева е в минимален размер и не следва да бъде намалявано. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от 360 лева. При условията на алтернативност моли да се уважи предявения иск до 180 лева, както и върху него да се присъди ДДС. Претендира и разноски по делото. В молба, на Г. Ямболов, постъпила на 20.11.2020 г. подадена чрез пълномощника му адвокат Алексиев, се поддържа депозираната касационна жалба и изразените в нея искания. Ответникът- Областна дирекция на МВР- Ямбол /ОД на МВР/ в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано и не са налице касационни основания за неговата отмяна и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Г. Ямболов, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Ямбол за обезщетение на имуществена вреда в размер на 360 лева. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ ОД на МВР– Ямбол да заплати на Г. Ямболов обезщетение в размер на 50 /петдесет/ лв за имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отменено наказателно постановление № 656/28.09.2005 г. на началника на РПУ– Стралджа, ведно със законната лихва от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане на главницата и е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен искът в останалата част над 50 лева до пълния предявен размер от 360 лева. Освен това е ОСЪДИЛ ОД на МВР– гр. Ямбол да заплати Г. Ямболов направените съдебни разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 50 лв., както и разноски не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат съдът е приел за безспорно, че с влязло в сила на 09.12.2019 г. Решение № 266/12.11.2019 г. по НАХД № 934/2019 г. на Районен съд – Ямбол е отменено Наказателно постановление № 656/28.09.2005 г., издадено от началника на РПУ– Стралджа, обл. Ямбол, с което на ищеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочил е, че в хода на производството по НАХД № 934/2019 г. на Районен съд– Ямбол е бил представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Г. Ямболов, и адв. Алексиев, в който е отбелязано заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Адм. съд е намерил за основателно възражението на ответника по иска за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Аргументирал е това, че видно от протоколите от проведените три съдебни заседания на 09.09.2019 г., 14.10.2019 г. и на 11.11.2019 г., адв. Алексиев не е осъществил процесуално представителство в полза на Г. Ямболов. Преценил е, че договорът на адвоката е сключен, във връзка с изготвяне на жалба срещу наказателното постановление. След анализ на приложимата правна уредба е приел за доказано, че от издаването на отмененото НП № 656/28.09.2005 г. на началника на РПУ – Стралджа за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е счел, че искът е частично основателен до размера от 50 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 360 лева е бил отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че НП, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Налице е и обоснованост на решението в частта, с която е определен размерът на обезщетението. Правилно първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на лицето за горницата над 50 лева до пълния размер на претенцията от 360 лева, ведно със законната лихва върху нея. Тази сума от 50 лева, представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено със съдебно решение наказателно постановление. Правилно решаващият съд е намерил, че договорът се счита единствено, като сключен във връзка с изготвяне на жалба срещу наказателното постановление, доколкото липсват извършено представляване в проведените съдебни, като липсват и писмени защити. Обосновано и правилно съдът е приложил чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая, отменената глоба е в размер на 20 лева, което обуславя основателност на исковата претенция до размера на 50 лева. Освен това не е доказано плащането на сумата, тъй като не е доказана достоверна дата на договора и на извършеното плащане- чл. 181 ГПК. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение