Решение № 17580 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2019 г.

Решение № 17580 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 2065/26.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11593/2017 г. по описа на Административен съд – София - град, с което по жалба на "Каолин" ЕАД - гр. Сеново, Община Ветово е отменено решение за отказ за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-2-PB8/04.07.2017 г. на началника на Митница – Русе, потвърдено в обжалваната част с решение № Р-648/32-262279/21.09.2017 г. на директора на посочената Агенция в размер на 79 242, 23 лв., заплатен за 39621, 115 MW/h електрическа енергия, използвана през 2016 г. от дружеството за дейности, които не представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС. Със същото решение е върната преписката на Митница - Русе за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания в решението на съда. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо – чл. 209, т. 2 АПК и алтернативно, излага доводи за неправилност поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че административния орган се е съобразил с относимите разпоредби на българското и европейското законодателство и законосъобразно е отказал възстановяване на акциза. Счита, че дружеството не представя доказателства свързани с конкретиката на спора, свързана с класифицирането на продуктите за целите на акцизното законодателство според Приложение NACE Rev. 1. 1, подраздел ГИ 26 от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета. В тази връзка изразява становище, че неправилно съдът е кредитирал заключенията по приетите съдебни експертизи. Счита, че същите са базирани на незаверени документи и не се доказва начинът, по който вещите лица са се сдобили с тях. Прави възражение, че първоинстанционният съд не е изследвал обстоятелството какво е използваното количество електрическа енергия в "производствените" процеси, тъй като видно от доказателствата по делото добива и производството са различни процеси. Счита, че технологичните процеси и операции, на които се подлагат вече добити/извлечени минерални продукти попадат в обхвата на допълнителните операции от сектор "Добивна промишленост". Намира за неправилни изводите на решаващия състав, че информацията от Националния статистически институт (НСИ) не обвързва съда и данъчнозадължените лица, тъй като съгласно Закона за статистиката, НСИ е източник на официална статистическа информация в Република България. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че началникът на Митница – Русе е постановил решението си в нарушение на разпоредбите на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 33 ЗАДС относно дефиницията на понятието "минералогични процеси" и остават неизяснени обстоятелствата количествата, процесите и употребата на акцизната стока за кой и какъв вид дейност са използвани. Иска се отмяна на обжалваното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно и отхвърляне жалбата на "Каолин" ЕАД срещу решението на митническия орган за отказ от възстановяване на акциз. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Г. Георгиева, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Каолин" ЕАД – гр. Сеново, Община Ветово чрез процесуалния си представител, я оспорва по подробно развити съображения в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница – Русе за постановен по жалба на "Каолин" ЕАД отказ от възстановяване на акциз за закупена електрическа енергия, използвана през 2016 г. от дружеството за дейности, които не представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС, първоинстанционният съд въз основа на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), приета по делото е приел, че обогатяването /преработката/ на минерални полезни изкопаеми е съвкупност от минералогични процеси, обособени в съответна технология с цел разделяне на минералите в зависимост от техните свойства и получаване на крайни продукти с нови качествени характеристики, коренно различни от тези на суровината. При тези технологични процеси добитата суровина се трансформира в качествено нови продукти с нови свойства. Произведените продукти като резултат от тези дейности представляват неметални минерални продукти, с нови свойства качествено различни от влаганите в производствения процес суровини. Вещото лице изследва понятието "минералогичен процес" и сочи, че от природните минерални суровини се произвеждат нови неметални минерални продукти с различни качествени показатели (химичен, минерален и зърнометричен състав) от суровината. Суровината се трансформира в нови принципно различни продукти, като се получава и отпадък. Новите неметални минерални продукти притежават нови, различни от суровината химични, физични и физикомеханични свойства. Въз основа на експертизата и представените по делото документи, съдът е счел, че обогатяване на пегматит в производството на фелдшпат, извършвани във фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем представляват дейности и процеси по производство на неметални минерални продукти, обособени в съответните технологии и не представляват добивни дейности. Съдът обосновава извод, че нерудните минерални полезни изкопаеми (варовик, доломит и пегматит), които се преработват в обогатителните фабрики в Игнатиево и Устрем не са продукт от добивната дейност на дружеството, а са добити и закупени от трети лица. Относно понятието "минералогични процеси" съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 4, т. 33 ЗАДС, която препраща към класификацията според NACE Rev. 1. 1 с код ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали". Излага в мотивите си, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 4, т. 33 ЗАДС са в съответствие с относимите норми от Директива 2003/96/ЕО и Регламент 3037/90, изменен с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Съвета от 20.12.2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент № 3037/90. От посочения Регламент № 1893/2006 съдът е извел извод, че ревизираната статистическа класификация NACE Rev. 2 също съдържа код за производство на други неметални продукти, а именно код 23. 99, съответстващ на код 26. 82 от раздел DI 26 "производство на други неметални минерални продукти" в Регламент № 3037/90. Съдът, позовавайки се на посочените разпоредби от европейското законодателство е приел, че използваната от митническите органи национална статистическа класификация не следва да се прилага при изясняване съдържанието на понятието "минералогични процеси". В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 11463/2009 г., № 10903/2009 г. и № 1461/2009 г. с твърдения, че тези съдебни решения са постановени и между страните по настоящия спор досежно процесните производства в обогатителните фабрики на дружеството по повод освобождаване от акциз за други енергийни продукти. Според решаващия състав от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че извършваните от дружеството технологични процеси по производство на каолин, салициев и кварцов пясък, доломит и варовик, натриев фелдшпат представляват минералогични процеси, както и че продуктите, които са получени в резултат на използването на тези минералогични процеси представляват продукти от нерудни минерали. По спорния въпрос дали тези процеси представляват "добивна дейност" отговорът, даден от съда е, че дружеството има ясно разделение на добивна и производствена дейност, както и че видно от двете експертизи – техническа и счетоводна, те се извършват самостоятелно. Изводът, обусловил правния резултат по делото е, че са били налице всички предпоставки за възстановяване на платения акциз за производство на електрическа енергия и затова е приел, че е незаконосъобразен отказа на митническия орган. Обжалваното решение е правилно постановено. Видно от данните по делото "Каолин" ЕАД е искал от митническия орган възстановяване на акциз на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на акциз, а не за освобождаване по чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС, но въпреки това решението като карен резултат е правилно. Разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС разпорежда, че се възстановява платения акциз за електрическа енергия на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси. Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 33 ЗАДС "Минералогични процеси" са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev. 1. 1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГИ 26 "производство на продукти от други нерудни минерали" Регламент /ЕИО/ № 3037/90, изменен с Регламент 1893/2006 относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност. Спорът между страните по делото е дали производството на каолин, кварцов пясък, доломит, варовик и фелдшпат попадат в минералогичните процеси. Установено е в тази връзка по делото, че митническият орган е приел, че следва на "Каолин" ЕАД да се възстанови платения акциз за електрическа енергия при производството на калциниран каолин и шамот от обогатен каолин предвид, че според него те представляват минералогични процеси. С оспорваното решение е отказано на дружеството възстановяване на платения акциз за електрическа енергия при производството на каолин, силициев и кварцов пясък, продукти от доломит и варовик и натриев фелдшпат. Митническият орган е приел, че производството им не представлява минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. Обосновано съдът е приел за неправилно позоваването от митническите органи на националния класификатор на икономическите дейности, тъй като то е в разрез с дадената дефиниция на минералогични процеси в чл. 4, т. 33 ЗАДС и която препраща към норми на правото на ЕС относно Общата статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, респ. приложение NACE Rev. 1. 1 и като е приел това е постановил правилно решение. С оглед особения характер на понятието "минералогични процеси" и относимостта му към настоящия правен спор обосновано съдът се е позовал на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза. Според констатациите на проф. Нишков по техническата експертиза "Каолин" ЕАД преработва кварц-каолинови пясъци, варовик, доломит и албитизирани гранити, които представляват природни минерални суровини и не могат да се използват директно в съответната промишленост и затова като нерудни минерални полезни изкопаеми се подлагат на преработка със съответните минералогични процеси, при които се получават неметални минерални продукти. Според експерта добивът на нерудни минерални изкопаеми и производството на неметални минерални продукти не са един процес, а са различни и самостоятелни технологични и икономически дейности. В тази връзка вещото лице е разграничило добивът на кварц-каолинови пясъци в открити кариери в Североизточна България, която е обособена като самостоятелна технологична, производствена и териториална дейност, като наред с това "Каолин" ЕАД произвежда и различни неметални минерални продукти – различни марки каолин, кварцов пясък, варовик, доломит и фелдшпат, които са самостоятелни производства в заводите на дружеството. Вещото лице е категорично, че дейностите, извършвани в "Каолин" ЕАД не са за добив на полезни изкопаеми, тъй като такъв се реализира в рудници и кариери, а в обогатителните фабрики на дружеството се извършват дейности по преработка на вече добити или закупени суровини. Добитите продукти проф. Нишков е пояснил в експертизата си, че притежават различни качества и свойства, различни от суровината химични, физични и физикомеханични свойства. На следващо място отбелязва, че нерудните минерални изкопаеми, които се преработват в обогатителните фабрики в Игнатиево и Устрем не се добиват от дружеството, а от други фирми, които имат съответните концесионни права върху съответните находища. "Каолин" ЕАД закупува същите суровини и ги преработва в обогатителните фабрики. Първоинстанционният съд правилно е извършил задълбочен анализ на данните по делото и е възприел тази експертиза, която не е оспорена от процесуалния представител на касационния жалбоподател (ответник в първоинстанционното производство). Конкретния спор касае специални знания, които нито административният орган, нито съдът притежават, поради което последният чрез експертното мнение на проф. Нишков е направил законосъобразни правни изводи за наличие на предпоставките по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, използвана в производството на минералогични процеси. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда дейностите по добив на нерудни минерални изкопаеми (кварц-каолинова суровина) и дейностите по производство на неметални минерални продукти се отчитат отделно в счетоводството на дружеството. И тази експертиза не е оспорена и правилно съдът се е позовал на нея, след като вещото лице-икономист е извършил обстойна проверка в счетоводните регистри и записвания в "Каолин" ЕАД. Изводът на първостепенния съд, че се касае за минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС, са законосъобразни, поради което са били налице предпоставките по чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на платения акциз за използваната електрическа енергия в производството на минералогични процеси, както е приел и първостепенният съд. Възражението от страна на процесуалния представител на директора на Агенция "Митници" в представените пред решаващия административен съд писмени бележки да не се приемат заключенията на експертизите, не представлява оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Правилно съдът се е позовал и е цитирал съдебна практика, касаещи идентични спорове между страните по делото, както е и направил и процесуалния представител на "Каолин" ЕАД в писмените бележки, представени пред първоинстанционния съд – адм. дела № 11463/2008 г., № 10903/2009 г., № 1461/2009 г., № 1140/2015 г., № 14283/2015 г. и др. на Върховния административен съд, които изразяват константната съдебна практика по въпроса за естеството на "минералогични процеси" съгласно чл. 4, т. 33 ЗАДС. В този смисъл основателно и процесуалният представител на ответната страна се позовава на постановеното решение по адм. дело № 7064/2019 г. на настоящия тричленен състав, според което предвид на естеството на понятието "минералогични процеси", същото следва да бъде установено чрез експертиза, съобразно техническите показатели. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Настоящият състав преценява решението като допустимо. Съдът се е произнесъл по спора, с който е сезиран изцяло. Не е налице отрицателна процесуална предпоставка и не се установява липса на положителна такава за разглеждане на делото, поради което следва извод, че така постановеното решение не е недопустимо, тъй като отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. С. Йорданова, на "Каолин" ЕАД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 2 024, 28 лв. Възражението за прекомерност, направено в проведеното открито съдебно заседание, е неоснователно. Същото не съдържа никаква конкретика. Съдът счита, че заплатеното адвокатското възнаграждение е определено под минимума възлизащ на 2 907, 27 лв., изчислен съобразно в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 79 242, 23 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение