Решение № 5510 от 7.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), гр. София, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт З. Захариева, против Решение 147 от 08.11.2021 г., постановено по адм. дело 296/2021 г. от Административен съд Шумен, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо с изх. 01 2600/4053 от 21.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, гр. София, за одобрение на заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г., в частта му, с която заявената за отчетен период 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. финансова помощ е редуцирана със сумата от 1829,97 лева без ДДС и заявената за отчетен период 01.01.2019 г. 31.01.2019 г. финансова помощ е редуцирана със сумата от 2718,15 лева без ДДС и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ, гр. София, за ново произнасяне по подадените от Фортуна Голд 7 ЕООД заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г., в 30-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в решението. Със същото решение ДФЗ, гр. София, е осъден да заплати на Фортуна Голд 7 ЕООД разноски по делото в размер на 1110 лева. В касационната жалба се релевират подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Фортуна Голд 7 ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Шумен, представлявано от управителя М. Николова, чрез процесуалния представител адвокат Р. Михалева, в писмен отговор и в молба от 05.05.2022 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По обстоятелствено изложени съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски и за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от четвърто отделение, като прецени наведените касационни основания, доводите на страните и данните по делото намира, че касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Шумен е образувано по жалба на Фортуна Голд 7 ЕООД против Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане 3/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. с изх. 01 2600/4053 от 21.01.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, гр. София, (УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г.), с което заявената за плащане финансова помощ е редуцирана съответно със сумата от 1829,97 лева без ДДС по заявка за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и със сумата от 2673,27 лева без ДДС по заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. С обжалваното Решение 147 от 08.11.2021 г., постановено по адм. дело 296/2021 г., административният съд е обявил нищожността на УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г., в частта, в която финансовата помощ по заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. е редуцирана, изпратил е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявките за плащане в 30-дневен срок от влизане на решението в сила и съобразно дадените от съда указания, и е осъдил ДФЗ да заплати на Фортуна Голд 7 ЕООД сторените по делото разноски в размер на 1110 лева. За да постанови този резултат първостепенният съд приел, че оспореният административен акт е издаден в пряко противоречие с влязлото в сила Решение 32 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело 440/2019 г. от Административен съд Шумен. Според първостепенния съд административният орган при новото произнасяне по заявления за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. е игнорирал изцяло указанията, дадени с мотивите на Решение 32/14.02.2019 г. на Административен съд Шумен, потвърдено с Решение 12166/01.10.2020 г., постановено по адм. дело 6883/2020 г. от Върховния административен съд. В подкрепа на този извод първоинстанционният съд изложил мотиви, че при издаването на УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, не е релевирал различни фактически основания за отказ от плащането в сравнение с отменения по адм. дело 440/2019 г. на Административен съд Шумен акт, и отново е приел, че по заявените за плащане доставки не е спазено изискването, предвидено в чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията е реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко (Наредбата). Така, според първостепенния съд, административният орган не се е съобразил с мотивите от Решение 32/14.02.2019 г. на Административен съд Шумен, според които за заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. е спазено изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, като тази констатация е потвърдена и от назначената и приета по делото съдебна експертиза. Първостепенният съд констатирал още, че административният орган не се е съобразил и с дадените с влязлото в сила решение указания относно преценката за допустимост на разходите по доставките на круши, документирани във фактура 1000000406/21.01.2019 г., защото и по отношение на тази проверка органът е приповторил констатациите си от отменения по съдебен ред административен акт. Като краен резултат при разглеждане на спора по същество административният съд приел, че е налице напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне от изпълнителния директор на ДФЗ с вече отменения с влязлото в сила решение административен акт. Поради което и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК обявил нищожността на УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г. и изпратил преписката за ново произнасяне от органа съобразно дадените в решението указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Не е спорно по делото, че с Акт за одобрение изх. 01-2600/5002/27.09.2018 г. и Акт за изменение 01 2600/5012/03.10.2018 г., издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, Фортуна Голд 7 ЕООД е одобрено за изпълнител по Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко . Липсва и спор, че за отчитане на доставките, извършени по схемите в периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. и в периода 01.01.2019 г. 31.01.2019 г., изпълнителят по схемите ответник в настоящото производство подал до ДФЗ заявки за плащане съответно 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. От приобщените по делото доказателства се установява, че с уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. 01-2600/1127 от 13.03.2019 г. по заявка за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомил ответника, че към подадената заявка не са представени сертификати за съответствие на качеството, обхващащи периода на заявката за плащане на доставеното количество ябълки и грозде. Със същото писмо органът указал на ответника, че в случай, че не предостави необходимите документи, извършените доставки няма да бъдат отчетени като произведени от земеделски стопани и няма да бъдат взети предвид при изчисляването на доставките съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата. С уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. 01-2600/2517/24.04.2019 г. по заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомил Фортуна Голд 7 ЕООД, че във фактура 1000000406/21.01.2019 г. продукт круши е в мерна единица брой и не става ясно количеството в килограм, поради което изпълнителят по схемата е поканен да представи обяснение. Със същото писмо, Фортуна Голд 7 ЕООД е информирано, че представените сертификати за контрол на съответствието Ш-033/018/22.01.2019 г. и Ш-033/021/25.01.2019 г. не покриват всички дати от отчетения период и му е указано, че в случай, че не представи необходимите документи, извършените доставки ябълки няма да бъдат отчетени като произведени от земеделски стопани и няма да бъдат взети предвид при изчисляването на доставките съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата. С обяснение с вх. 02-271-2600/63/21.03.2019 г. и обяснение с вх. 02-270-2600/1631/16.05.2019 г. ответникът информирал ДФЗ, че не притежава други сертификати за съответствие на качеството, освен представените с подадените две заявки за плащане. С предоставеното на 16.05.2019 г. обяснение изпълнителят по схемата уточнил също, че в представената счетоводна справка за осчетоводяване на фактура 1000000406/21.01.2019 г. по заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. продуктът круши е осчетоводен в мерна единица килограми. По делото не е спорно, че с Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. с изх. 01 2600/4053 от 07.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г.) стойността на финансовата помощ по схема Училищен плод е изплатена в размер на 144,00 лева без ДДС за отчетен период 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. по заявката от 09.01.2019 г. и в размер на 173,11 лева без ДДС за отчетен период 01.01.2019 г. 31.01.2019 г. по заявката от 08.02.2019 г. Със същото уведомително писмо финансовата помощ за извършените доставки в учебни заведения с кодове 2700269, 2700124, 2700186, 2700094, 2700273, 2700125, 2700102, 2700129, 2700177 и 2700096 е редуцирана съответно по заявка 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. със сумата от 1829,97 лева без ДДС и по заявка 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. със сумата от 2673,27 лева без ДДС. За да обуслови този частичен отказ от плащане по заявената финансова помощ, в УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ посочил мотиви, че при разглеждане на заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. по схема Училищен плод е установено неизпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, а именно най-малко 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопанин, регистриран по Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба 3/2019 г.). По отношение на заявка за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. административният орган приел, че са извършени по 4 доставки за всяко учебно заведение, като са заявени и доказани по 2 доставки на продукти, произведени от земеделски стопани. Относно заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. органът посочил, че са извършени по 6 доставки за всяко учебно заведение, като са заявени по 4 доставки на продукти, произведени от земеделски стопани, но тъй като представените сертификати за съответствие не обхващат всички дати по доставката, то в крайна сметка органът приел като призната само по една доставка на учебни заведения с кодове 2700273, 2700269 и 2700094. Като установил, че за да бъде спазено условието по чл. 9, ал. 1 от Наредбата е необходимо да бъдат извършени 8 от общо 23 доставки или 16 от общо 46 доставки на продукти, произведени от земеделски стопани, за които е одобрен ответникът, изпълнителният директор на ДФЗ приел, че по подадените заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. това условие не е изпълнено. По отношение на заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. административният орган редуцирал финансовата помощ със сума в размер на 44,88 лева, тъй като приел, че по фактура 1000000406/21.01.2019 г. продукт круши е в мерна единица брой и не става ясно какво е количеството в килограми. По делото няма спор, че поради несъгласие с частичния отказ за плащане по заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г., Фортуна Голд 7 ЕООД подало жалба против УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г. пред Административен съд Шумен, по която било образувано адм. дело 440/2019 г. С Решение 32/14.02.2019 г., постановено по образуваното по жалбата на Фортуна Голд 7 ЕООД дело, решаващият състав на съда отменил оспорения административен акт и върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявки 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. За да постанови този резултат, решаващият състав на съда по адм. дело 440/2019 г. приел наличието на основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът счел, че липсват фактически основания за издаването на УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г., тъй като в акта не е посочено относно кои земеделски стопани административният орган е приел, че не са спазени изискванията на Наредба 3/1999 г., и за кой период, както и от съдържанието на акта не ставало ясно въз основа на какви доказателства органът е установил, че не е налице такава регистрация. В постановеното по адм. дело 440/2019 г. решение съдебният състав посочил още, че административният орган не е обсъдил представените в административното производство регистрационни карти и сертификати за качество от ЗП Л. Николова , поради което не става ясно дали ги оспорва или счита, че не са достатъчно доказателство за установяване наличие на изисквания по Наредба 3/1999 г. Съдът констатирал още, че изпълнителният директор на ДФЗ не е направил анализ колко са доставките за целия период и кои от тях са в размер на 1/3 от всички осъществени от Фортуна Голд 7 ЕООД доставки, за да има яснота относно колко доставки следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. При проверка за наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК решаващият състав по адм. дело 440/2019 г. приел в мотивите на постановеното по делото решение, че за заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за спазени. По изложените съображения съдът отменил УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г. и върнал преписката за ново произнасяне от изпълнителния директор на ДФЗ като дал указания на органа при новото произнасяне по заявките да изложи мотиви относно представените доказателства за двете заявки и за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1 от Наредбата и евентуална непълнота в придружаващите заявките документи. Между страните няма спор, че с Решение 12166 от 01.10.2022 г., постановено по адм. дело 6883/2020 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд оставил в сила Решение 32/14.02.2019 г., постановено от Административен съд Шумен по адм. дело 440/2019 г. От данните по делото се установява, че при новото произнасяне по заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ издал процесното УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г. предмет на проверката за законосъобразност по адм. дело 296/2021 г. от Административен съд Шумен, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. От съдържанието на УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г. се установява, че административният орган отново определил стойности по заявките за плащане в размер на 144.00 лева без ДДС по заявка за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и в размер на 173,11 лева без ДДС по заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. В процесното уведомително писмо административният орган отново редуцирал заявената финансова помощ със сумата от 1829,97 лева без ДДС по заявка 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и със сумата от 2718,15 лева без ДДС по заявка 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. В УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ отново изложил мотиви, че при разглеждане на заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. по схема Училищен плод е установил неизпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, а именно най-малко 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопанин, регистриран по Наредба 3/2019 г. Органът възпроизвел мотивите си от предходния отменен административен акт, че съгласно заявка за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. са извършени по 4 доставки за всяко учебно заведение, като са заявени и доказани само по 2 доставки на продукти, произведени от земеделски стопани. Отново посочил и, че съгласно заявка за плащане 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. са извършени по 6 доставки за всяко учебно заведение, като заявени са по 4 доставки на продукти, произведени от земеделски стопани за дати на доставка 08, 15, 17, 21, 24, 28 и 29.01.2019 г., но доказани са само по една доставка на ОУ Христо Ботев с код 2700273, VI ОУ Еньо Марковски с код 2700269 и ДГ Славейче с код 2700094. Както в отмененото предходно уведомително писмо, така и в УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г., изпълнителният директор на ДФЗ посочил, че за да бъде спазено условието по чл. 9, ал. 1 от Наредбата е необходимо да бъдат извършени 8 от общо 23 доставки или 16 от общо 46 доставки на продукти, произведени от земеделски стопани, за които ответникът е одобрен. Също така в процесното уведомително писмо административният орган се позовал отново и на уведомителни писма за искане на допълнителна информация с изх. 01-2600/1127/13.03.2019 г. и с изх. 01-2600/2517/24.04.2019 г., както и с представените от Фортуна Голд 7 ЕООД обяснения с вх. 02-271-2600/63/21.03.2019 г. и вх. 02-270-2600/1631/16.05.2019 г. Отново посочил и заявка за плащане 01/27/280518/98907/09.11.2018 г. и заявка за плащане 02/27/280518/98907/10.12.2018 г. По тези мотиви административният орган заключил, че извършените доставки в учебни заведения с кодове 2700269, 2700124, 2700186, 2700094, 2700273, 2700125, 2700102, 2700129, 2700177 и 2700096 са недопустими за плащане и редуцирал финансовата помощ със сумата от 1829,97 лева без ДДС по заявка 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и със сумата от 2673,27 лева без ДДС по заявка 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. По отношение на учебно заведение с код 2700137 за извършена доставка круши, документирана във фактура 1000000406/21.01.2019 г., изпълнителният директор на ДФЗ отново редуцирал финансовата помощ със сумата от 44,88 лева без ДДС, поради неизпълнение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. По адм. дело 296/2021 г. е изслушана и приета съдебно агро-икономическа експертиза, която съобразно чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е взета предвид и обсъдена от първостепенния съд заедно с останалите приобщени по делото доказателства, което е видно от мотивите на обжалваното решение. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенният административен съд е приел, че по отношение на УП с изх. 01 2600/4053/21.01.2021 г. са налице предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което обосновано е прогласил неговата нищожност. При съпоставка на съдържанието на процесното уведомително писмо с отмененото по съдебен ред УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г. се констатира идентичност във фактическите и правните основания на двата акта, обосновали частичния отказ на административния орган от плащане на заявената финансова помощ. Изпълнителният директор на ДФЗ е издал новото уведомително писмо с фактически констатации и правни изводи, идентични на тези в отмененото от съда уведомително писмо. Позовал се е на същите факти, цитирал е същите документи от административната преписка и е извлякъл същите правни изводи на същото правно основание, като тези в отмененото уведомително писмо. Обосновано първостепенният съд е приел в обжалваното решение, че при новото произнасяне изпълнителният директор на ДФЗ не се е съобразил с мотивите, изложени във влязлото в сила Решение 32/14.02.2019 г. на Административен съд Шумен, и с дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК. При новото произнасяне по спорните заявки за плащане административният орган не е изпълнил задължителните указания на съда да изложи мотиви относно кои земеделски стопани приема, че не са спазени изискванията на Наредба 3/1999 г., за кой период и въз основа на какви доказателства, съдържащи се в административната преписка. В повторно издаденото уведомително писмо по заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. органът не се е съобразил и със задължителното указание на съда при новото произнасяне да обсъди представените в административното производство регистрационни карти и сертификати за качество от ЗП Л. Николова . В процесния административен акт изпълнителният директор на ДФЗ напълно е игнорирал и указанията на съда по отношение на доставките на круши, документирани във фактура 1000000406/21.01.2019 г., спрямо които е изложил идентични мотиви като тези, изложени в отмененото УП с изх. 01 2600/4053/07.07.2019 г. Административният орган не се е съобразил и с мотивите от Решение 32/14.02.2019 г. на Административен съд Шумен, обусловили извода на съда за наличие на основание по чл. 146, т. 4 от АПК, а именно, че за заявки за плащане 03/27/280518/98907/09.01.2019 г. и 04/27/280518/98907/08.02.2019 г. са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. По този начин, като се е ръководил от същите фактически основания и е достигнал да същите правни изводи, като тези в отменения акт, без да посочи нови и/или допълнителни фактически и правни основания, при новото произнасяне административният орган е издал същия акт с идентично съдържание като отменения. Нанесените в новия акт стилистични изменения и изписването на имената на някои от учебните заведения наред с техните кодове не води до промяна на изложените мотиви, които (въпреки дадените указания от Административен съд - Шумен по адм. дело 440/2019 г.) възпроизвеждат мотивите от отменения акт. Ето защо повторно издаденият идентичен акт след отмяната на първия не поражда правни последици и правилно е бил обявен за нищожен от първостепенния съд в обжалваното решение. Според чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Разпоредбата е императивна и ясна, а приложението й в конкретния случай настоящият съдебен състав намира за правилно и обосновано. От нищожния административен акт не могат да възникнат никакви правни последици. Поради това правилно административният съд е отчел, че липсва повторно произнасяне от страна на административния орган и е върнал преписката за ново произнасяне по спорните заявки за плащане съобразно мотивите и задължителните указания на съда, дадени в Решение 32/14.02.2019, постановено по адм. дело 440/2019 г. от Административен съд Шумен. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи и правилно по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК е обявил нищожността на процесното уведомително писмо, което е в обективна и субективна тъждественост с предходно издадения и отменен с влязло в сила решение административен акт. Обжалваното решение е правилно, което налага оставянето му в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Претендираните разноски са доказани в размер на 560 лева по силата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че плащането на възнаграждението е уговорено в брой. Според т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, начинът на плащане на адвокатското възнаграждение следва да е вписан в договора за правна помощ, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. По делото е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Принципно заявеното в касационната жалба възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъщественото от пълномощника представителство ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Фортуна Голд 7 ЕООД разноски в размер на 560 лева за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,