Решение № 8846 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2010 г.

Решение № 8846 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Пловдив - район "Източен", срещу решение № 1571/25.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1041/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Гина Стоянова Атанасова от гр. Пловдив срещу Заповед № РД-09-421/14.05.2008 г. на на кмета на район "Източен", община гр. Пловдив. Ответницата Гина Стоянова Атанасова, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Гина Стоянова Атанасова от гр. Пловдив, Заповед № РД-09-421/14.05.2008 г. на на кмета на район "Източен", община гр. Пловдив, с която на основание чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 222а, ал. 1, т. 1, т. 4 ЗУТ е наредено спиране на строеж "масивна триетажна сграда с мансарда", незавършена, в УПИ-отреждане за тротоар, кв. 4 по плана на кв. "Дружба", гр. Пловдив, извършвана без одобрени проекти. За да постанови решението си съдът приел, че строежът не се изпълнява и поради това не са налице основанията за спирането му. Решението е неправилно. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката изпълнява строеж "масивна триетажна сграда с мансарда", за който не са одобрявани проекти, като не е твърдяла, че такива са одобрявани. Съгласно заключението на вещото лице строежът представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, като вторият /надземен/ етаж е изцяло завършен и се обитава, третият етаж е полузавършен, а мансардата е завършена на груб строеж, но фасадно е измазана. С оглед на така установеното от вещото лице следва извода, че част от строежа е незавършен и че е възможно продължаване на строителните и монтажни работи по довършването им. Като се има предвид това, както и че процесната сграда е изпълнена върху общински имот без да са одобрявани проекти, кметът на района, в съответствие със задълженията си и правомощията по чл. 224, ал. 1 ЗУТ и въз основа на съставения констативен акт, е издал процесната заповед, с цел преустановяване и неизвършване на понататъшни строителни и монтажни работи по незавършените части от строежа, до произнасянето от органите на ДНСК относно налице ли е незаконен строеж, който подлежи на премахване. Прилагането на тази мярка е да се преустанови по-нататъшно довършване на строежа, като без значение е обстоятелството дали в даден момент строителни и монтажни работи се извършват или не, тъй като такива могат да се предприемат и в бъдеще. Като се има предвид гореизложеното процесната заповед е издадена при липса на нарушения по чл. 146 АПК и е законосъобразна. Като е приел обратното съдът е постановил необоснован съдебен акт и при неправилно прилагане на материалния закон. Налице са основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК