Решение № 5397 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2011 г.

Решение № 5397 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 261 от 8.03.2010 г., постановено по адм. д. № 392/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, 9 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Ружие" - АД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008 г., мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ" - гр. София, като е осъдил "Ружие" - АД да заплати на Д "ОУИ" - гр. София разноски по делото в размер на 164 974 лв.

С решение № 1580 от 2.02.2011 г. Върховният административен съд на Република България, първо отделение, постановено по адм. д. № 9529/2010 г. е оставил в сила решение № 261/08.03.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 392/09 г.

С решение № 14101 от 2.11.2011 г., постановено по адм. д. № 6924/2011 г. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, е отменил решение № 1580 от 2.02.2011 г. на Върховният административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 9529/2010 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото касатора "Ружие" - АД чрез своите процесуални представили поддържа касационната жалба срещу решението на Административен съд - София град. Претендира се присъждане на разноски.

При новото разглеждане на делото ответният по жалбата директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Ружие" -АД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2000802366/10.07.2008 г., мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ" - гр. София, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 04/2005 г. в размер на 5 084 004,45 лв. и лихви за забава в размер на 364 999,33 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на обжалвания ревизионен акт - актовете за възлагане на ревизия и определяне на компетентен орган, събраните в хода на ревизията писмени доказателства, констатациите на органа по приходите, заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на акта. На л. 4 и 5 от решението решаващият съд е изложил обстойни мотиви защо приема издаденият ревизионен акт за действителен, а възражението на жалбоподателя за нищожност на акта за неоснователно, а на стр. 6 и 7 са изложени мотиви защо съдът приема, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Направен е краен извод, че органът по приходите е направил законосъобразен извод за доначисляване на ДДС в размер на 5 084 004,45 лв. и лихви за забава, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Решението на административния съд е не правилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

В касационната жалба се твърди наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Оплакванията могат да бъдат систематизирани в две основни групи:

• необоснованост на изводите на административния съд относно действителността на ревизионния акт;

• допуснато нарушение на материалния закон.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че изводът на първоинстанционният съд, че ревизионният акт се явява действителен и поражда правни последици, е необоснован и изграден при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. В конкретния случай заповедта за възлагане на ревизия № 800342/21.01.2008 г./л. 186 и 187 от първоинстанционното дело/ е издадена от Петя Костадинова Маринова, заемаща длъжността началник сектор "Ревизии" в дирекция "ДОК" при ТД на НАП-София град. Същото лице е издало и последващите ЗВР № 801435/13.03.2008 г. /л. 154 - 155 от делото/, ЗВР № 802366/24.04.2008 г. - л. 152 - 153 от делото и заповед за определяне на компетентен орган № К 802366/16.06.2008 г. /л. 150 от делото/. Като доказателство за компетентността на Петя Костадинова Маринова с административната преписка е представена заповед № РД - 01 - 243/18.04.2006 г., издадена от директора на ТД на НАП - София Д. Захаринова/л. 17 от делото/. Тъй като последната заповед е с много по-ранна дата/около две години/ от заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган, в съдебно заседание на 2.06.2009 г. /л. 228 - 229 от делото/ административният съд е дал указания на ответната страна - Д"ОУИ"-гр. София, че не са представени доказателства за компетентността на Петя Костадинова Маринова да издава заповеди за възлагане на ревизия. В съдебното заседание е присъствал представител на Д"ОУИ"-гр. София, но независимо от това, до приключване на съдебното дирене доказателства в тази насока не са представени. По отношение на този въпрос в първоинстанционното решение са изложени мотиви, че на съда е служебно известна заповед № РД-01-131 от 203.2007 г. на директора на ТД на НАП-гр. София, с която той е наредил функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК да се изпълняват от органи по приходите, заемащи длъжността началник сектор/орган по възлагане на Дирекция "ДОК", а по делото са налице писмени доказателства, които установяват, че лицето Петя Костадинова Маринова заема длъжността началник сектор /орган по възлагането при Дирекция "ДОК" при ТД на НАП - гр. София, в резултат на което следва да бъде направен извод, че заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК са издадени от компетентен орган.

Този негов извод не може да бъде споделен.

Съгласно чл. 155 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Както бе вече посочено, в мотивите на решението е прието, че на съда е служебно известна заповед № РД - 01 - 131 от 203.2007 г. на директора на ТД на НАП-гр. София, с която той е наредил функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК да се изпълняват от органи по приходите, заемащи длъжността началник сектор/орган по възлагане на Дирекция "ДОК". В протоколите от съдебните заседание обаче няма никъде отбелязване за това, че съдът да е уведомил страните относно това негово служебно знание. Ако се приеме, че същият действително е знаел за въпросната заповед, то възниква въпросът защо въпреки това той е дал нарочни указания на административния орган, че не са представени доказателства за компетентността на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизия. Не е вярно и твърдението на първоинстанционния съд, че по делото са представени доказателства, че Петя Костадинова Маринова заема длъжността началник сектор /орган по възлагането при Дирекция "ДОК" при ТД на НАП - гр. София, тъй като такива не са представени. Налице и разминаване в длъжностите, заемани от Петя Костадинова Маринова, като в заповедите за възлагане на ревизия и тази за определяне на компетентен орган е посочено, че тя заема длъжността началник сектор "Ревизии" в Дирекция "ДОК" при ТД на НАП - гр. София - град, а в цитираната заповед № РД-01-243/18.04.2006 г., издадена от директора на ТД на НАП - София Д. Захаринова е посочено, че тя заема длъжността "старши инспектор по приходите". Не са ангажирани доказателства за назначаването й на длъжността началник сектор "Ревизии" в Дирекция "ДОК" при ТД на НАП - гр. София - град.

При така изложената фактическа обстановка съдът е направил необоснован извод, че издаденият ревизионен акт е правно валиден и поражда правни последици. На практика по делото не са събрани нужните доказателства, които да установяват компетентността на лицето, издало заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган, което да води до извод, че е налице валидно оправомощаване на ревизиращите органи, извършели ревизията и съставили ревизионния акт. В тази насока съдът е следвало при условията на чл. 155 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК да съобщи на страните, за знанието му за такава заповед. Освен това, същият е могъл и следвало да задължи административният орган да представи същата. Отделно от това указанието, дадено в съдебното заседание на 2.06.2009 г. не е точно формулирано и от него не може да стане ясно какво точно следва да бъде представено.

Останалите направени оплаквания на касатора за нищожност на ревизионния акт са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

В касационната жалба се излагат се аргументи, че за същите данъчни периоди вече е бил издаван ревизионен акт, който в последствие е обявен с влязло в законна сила решение за нищожен, поради което е недопустимо в последствие да се извършва нова ревизия за същите периоди. Твърди се още, че при новата ревизия отново са допуснати същите процесуални нарушения, поради което първоначално издаденият ревизионен акт е прогласен за нищожен, но независимо от формираната съдебна практика по този въпрос съдът е приел направеното възражение за нищожност за неоснователно. Излагат се и оплаквания, че съдът не е съобразил възраженията на страната относно характеристиката на доказателствата, въз основа на които са изградени констатациите на ревизионния акт, а именно че са използвани доказателствата по предходната ревизия, което не са събрани по предвидения в закона ред.

По делото няма спор, че от страна на ТД на НАП-гр. Хасково е бил издаден данъчно-ревизионен акт № 246 от 18.11.2005 г., потвърден с решение № 840/12.04.2006 г. от директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив, за данъчни периоди по ЗДДС (отм.) от 1.01.2004 г. - 31.03.2004 г. и 1.04.2005 - 30.04.2005 г., който ДРА е прогласен за нищожен с решение на Софийски градски съд, административна колегия, III-е състав, от 29.11.2006 г., постановено по адм. д. № I 2885/2006 г., оставено в сила с решение № 9767 от 17.10.2007 г. на Върховния административен съд, първо а отделение, постановено по адм. д. № 4424/2007 г. Наличието на ДРА, който е прогласен за нищожен с влязло в законна сила съдебно решение, не съставлява пречка за възлагането на нова ревизия, тъй съгласно правната теория и съдебната практика нищожният административен акт не поражда никакви правни последици и няма никакви законови пречки за същият данъчен период да бъде възложено извършването на нова ревизия, какъвто е и процесният случай. Поради това административният съд правилно е приел, че не съществуват пречки да бъде извършена нова ревизия и че процесният ревизионен акт не може да се прогласи за нищожен на основание наличието на предходен ревизионен акт, прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, и оплакванията на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията на касатора относно изводите на съда за наведените от него доводи за нищожност на ревизионния акт поради допуснато нарушение на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. По делото няма спор, че ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 800342 от 21.01.2008 г. /л. 62 от делото/, с която са определени ревизирани периоди по ЗДДС за времето от 1.01.2004 г. до 31.03.2004 г. В последствие е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 801435/13.03.2008 г., с който данъчните периоди по ЗДДС са определени за времето от 1.01.2004 г. до 31.03.2004 г. и от 1.04.2005 г. до 30.04.2005 г. Нормата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК определя, че заповедта по ал. първа може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. От нейното съдържание следва извод, че не съществуват законови пречки за изменяне както на вида задължения, така и на ревизираните периоди, определени с първоначалната заповед за възлагане на ревизия. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е по отменения ДПК и вече е изоставена, и позоваването на нея се явява неоснователно.

Като допуснато нарушение на съдебно-производствените правила се излага и това, че съдът не е уважил искането на страната за прилагане на адм. д. № 2885/2006 г. на Софийски градски съд, с което е прогласена нищожността на първоначално издадения ревизионен акт, като по този начин страната е била лишена от възможността да се позовава на доказателства, които са били ангажирани при обжалването на този акт, в това число и доказателства за издадени ДАПВ за ревизираните периоди.

В тази си част оплакванията са основателни. Тъй като в производството по обжалването на първоначално съставения ДРА са събирани доказателства, относими и към настоящия спор, не е съществувало пречка да бъде уважено искането на жалбоподателя и като доказателство да бъде приложено адм. д. № 2885/2006 г. на Софийски градски съд.

Доколкото въпросът за материалната законосъобразност на ревизионния акт предполага той преди това да е правно валиден, направените в касационната жалба оплаквания за материална незаконосъобразност не следва да бъдат обсъждани.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при установяване на въпроса за компетентността на органа, издал заповедите за възлагане на ревизия и определяне на компетентен орган, в резултат на което е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани посочените по-горе доказателства, съответно следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 155 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. С оглед на характера на спора и основателност на някои от оплакванията на касатора за допуснати нарушения при събиране на доказателствата, следва да бъде дадена възможност на същия да ангажира допълнителни доказателства относно твърдението му за наличие на хипотеза по чл. 29, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по отношение на процесните активи, в това число и възможност за приобщаване на вече изслушвана техническа експертиза по оценка на същите.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпросът за разноските за водене на делото в настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,