Решение № 6655 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2014 г.

Решение № 6655 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Софифарма " ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Светлана Марешка чрез пълномощник адвокат Донка Стоянова против решение № 39 от 9.01.2014 г. на административен съд Варна по адм. дело № 3612/2013 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу заповед № РД - 09 - 771/2.08.2013 г. на директора на РЗОК гр. Варна в частта, с която на търговското дружество жалбоподател е наложена финансова неустойка от 240 лева за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7, б. "а" във връзка с чл. 12, ал. 2 от договор № 31539/21.12.2012 г. сключен между жалбоподателя и НЗОК. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Варна чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Установено е по делото че в аптеката на жалбоподателя се предлага лекарствен продукт "Нолипрел Би форте" на щанд НЗОК с по висока цена от тази при свободната му продажба. Тази констатация е отразена в констативен протокол № СИП/17.07.2013 г. изготвен от екип финансови инспектори, определени със заповед да извършат проверката. При констатираното нарушение на индивидуалния договор и чл. 258, ал. 1 от ЗЛПХМ е наложена финансовата санкция съгласно индивидуалния договор в размер на 240 лева. Съдът е разгледал по същество жалбата и я приел за неоснователна. При спазване на реда и условията в чл. 72, от ЗЗО и подзаконовия нормативен акт инструкция № 16 - 22 - 6/22.02.2010 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 4 от ЗЗО издадената заповед е законосъобразен административен акт издаден от компетентен административен орган в рамките на правомощията му съгласно договора. При изложените съображения и при установеност от фактическа страна на нарушението жалбата е отхвърлена. В касационната жалба се поддържат възражения на първо място, че от описанието на нарушението не ставало ясно в какво се изразява и съдът изложил общи мотиви без да разгледа всяко от възраженията. Този довод е неоснователен. Следва да се отбележи, че нарушението е фактически и юридически формулирано ясно и точно и не буди съмнение от фактическа и правна страна. От друга страна се поддържа, че разпоредбите на договора и соченото нарушение по чл. 258 от ЗЛПХМ не отговарят на съставомерността на нарушението както е описано от административния орган. Този довод също е неоснователен. Видно от приложените по делото доказателства описанието на нарушението ясно и точно се свързва с хипотезите на разпоредбите на индивидуалния договор сключен между страните. Поддържа се, че индивидуалният договор е образец на типов договор като част от условията и реда за сключване на договори за продажба на лекарствени продукти напълно или частично заплащани от НЗОК са обявени за нищожен нормативен административен акт с решение на Върховен административен съд по адм. дело № 49/2013 г. което има значение в настоящия спор обратно на изложеното в мотивите на обжалваното решение. Тези доводи са неоснователни. По въпросите, повдигнати в касационното жалба относно компетентността на директора на РЗОК да издава административни актове с които да налага финансови санкции и неустойки и характера на тези актове, както и характера на нарушенията съгласно индивидуалните договори с НЗОК съдът в настоящия си състав и изразил становище тези въпроси в решение № 2762 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. дело № 15399/2013 г. шесто отделение. Издадената заповед предмет на спора е валиден административен акт съгласно тълкувателно пост. № 5 от 2007 г. на ВАС защото договора между страните има сила на закон между тях чл. 20а от ЗЗД. При установено нарушение на индивидуалния договор и необорени фактически констатации съдът е извел обосновани изводи относно вида и характера на нарушението и приложимата уредба на индивидуалния договор. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила . При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение