Решение № 3847 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2010 г.

Решение № 3847 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Образувано e по жалба на Стоян Атанасов Мичев от гр. София против заповед № Т-1154/18.01.2010 г. на министъра на външните работи на Република България, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "младши експерт" в дирекция"Управление на собствеността", отдел "Държавни имоти и капиталови разходи", сектор "Капиталови разходи", считано от 20.01.2010 г. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на закона, тъй като не са налице законовите изисквания за прекратяване на служебното му правоотношение за заеманата длъжност, тъй като по силата на Устройствения правилник на Министерство на външните работи, обнародван в ДВ бр. 4 от 15.01.2010 г. дирекция "Управление на собствеността" се запазва. Твърди се още, че заповедта не притежава необходимите законови реквизити - дата на издаване, дата, от която се прекратява служебното правоотношение, поради които причини е отказал да подпише същата. На база на изложеното моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответният по жалбата министър на външните работи чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. От данните по делото е видно, че жалбоподателят Стоян Атанасов Мичев е назначен в Министерство на външните работи по трудов договор № Т - 1455 от 06.06.2000 г., в последствие е назначен за държавен служител със заповед № Т - 6757 от 30.11.2004 г., като последно със заповед № Т - 2977 от 26.10.2009 г. /л. 24 от делото/ е преназначен на длъжност "младши експерт" в дирекция "Управление на собствеността", отдел "Държавни имоти и капиталови разходи", сектор "Капиталови разходи". С обжалваната заповед № Т-1154/18.01.2010 г. на министъра на външните работи на Република България на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение. Оспорената заповед е издаден от компетентният орган съгласно чл. 108 от ЗДСл., /в случая министър на външните работи, който е орган по назначаването/, в предвидената от същата разпоредба писмена форма. Заповедта съдържа посочените в правната разпоредба задължителни реквизити, в това число правно основание за прекратяване на служебното правоотношение и датата от когато то настъпва. С оглед на това направените възражения в жалбата/те не се поддържат в писмената защита/, че заповедта не съдържа задължителните законови реквизити се явяват неоснователни. Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила, като оплаквания за допуснати нарушения в тази насока не се поддържат. Спорният въпрос е дали е налице законовото изискване на чл. 106, ал. 1, т. 2 за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращение на длъжността. За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, (НПЕКДА, приета с ПМС № 47/01.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно отличителните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две - 1. нормативно определена позиция и 2.система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., то следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /определена нормативна позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и че не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като двете изисквания следва да са налице кумулативно. От данните по делото е видно, че с Постановление на Министерския съвет № 340/30.12.2009 г. е приет нов устройствен правилник на Министерство на външните работи, с което е намалена числеността на същото с 235бр., като от съществуващите дирекция "Имоти извън страната" и "Управление на собствеността" е създадена нова дирекция "Управление на собствеността". Като доказателство по делото/л. 49 и следващите/ е приложена Заповед № ЧР- 95 - 00 - 113/18.01.2010 г. на Министъра на външните работи, издадена на основание чл. 43, ал. 1 и 2 от Закона за дипломатическата служба, и Постановление I 340/09 г. на МС за извършване на съкращения в Централното управление на Министерство на външните работи, в която по т. 6 са описани длъжностите, които се съкращават в Дирекция"Управление на собствеността". Представени са и длъжностно разписание на Министерство на външните работи - л. 28 и сл. от делото, в сила от 30.12.2009 г., в това число и поименно такова /л. 56 и следващите/, както и длъжностно разписание на Министерство на външните работи, в сила от 20.01.2010 г. Като доказателства са представени и длъжностна характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност "младши експерт" в дирекция"Управление на собствеността", отдел "Държавни имоти и капиталови разходи", сектор "Капиталови разходи", както и длъжностните характеристики на длъжностите "началник на сектор "Капиталови разходи", отдел "Държавни имот и капиталови разходи" в Дирекция "Управление на собствеността", "главен експерт" и "старши експерт" в отдел "Обществени поръчки и капиталови разходи" в дирекция "Управление на собствеността". В жалбата се навеждат доводи, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Излагат аргументи, че длъжността само е трансформирана от "младши експерт" в "главен експерт", като жалбоподателят притежава необходимата професионална квалификация да заеме същата, а съпоставките на длъжностите характеристики води до изводът, че няма съществена разлика между длъжността "главен експерт" в отдел "Обществени поръчки и капиталови разходи" в дирекция "Управление на собствеността". Наведените доводи са основателни. От съпоставката на щатните разписания, в сила от 30.12.2009 г. и съответно от 20.01.2010 г. следва изводът, че към 30.12.2009 г. в Дирекция"Управление на собствеността" е имало 139 щатни бройки, в това число 5 бр. главни експерти, 2 бр. старши експерти и 1 бр. младши експерт. Към 20.01.2010 г. в дирекцията има 68 бр., в това число 2 бр. държавен експерт, 8 бр. главен експерт и 3 бр. старши експерт. Следователно по второто щатно разписание е налице увеличение на броя на експертите в дирекцията от 8броя на 13 броя. Съпоставката между длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност "младши експерт" в Дирекция"Управление на собствеността", отдел "Държавни имоти и капиталови разходи"/л. 74 от делото/, сектор "Капиталови разходи" и длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" в Дирекция"Управление на собствеността", отдел "обществени поръчки и капиталови разходи" след утвърждаване на новото щатно разписание, показва идентичност на двете длъжности като система от функции, задачи и задължения. Сходни са и изисквания за заемане на двете длъжности съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като по делото са налице доказателства, че жалбоподателят отговаря на изискванията за заемане на длъжността "главен експерт". Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че в случая не са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заеманата от жалбоподателя длъжност "младши експерт" е заличена от длъжностното разписание на Министерство на външните работи, в сила от 20.01.2010 г., но същата е продължила да съществува като система от функции, задачи и задължения. С оглед на това следва да бъде прието, че не е налице фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., издадената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С жалбата е предявена и претенция за присъждане на обезщетение за времето за оставане без работа за период от два месеца, но тъй като няма посочване на конкретна сума, тази претенция следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част, като няма пречка същата да бъде заведена в отделно производство след приключване на спора по законосъобразността на обжалваната заповед. При този изход на процеса ответния по жалбата министър следва да бъде осъден да заплита на жалбоподателя разноски по делото в размер на 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,