Решение № 3542 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2009 г.
ВАСI отделение18.03.2010 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 519 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 1211/2006 г. на Варненския окръжен съд, в обжалваната му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3542 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 519 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 1211/2006 г. на Варненския окръжен съд, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 08-00061/6.03.2006 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта, в която на "Нип Импекс" АД, гр. Добрич, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 300201/31.05.2005 г., издадена от "Текс" ЕООД и вместо него е признато правото на данъчен кредит по посочената фактура. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Нип Импекс" АД, гр. Добрич не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови решението в обжалваната част, окръжният съд е приел, че на жалбоподателя неправилно е отказан данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Текс" ЕООД, поради липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). От допуснатите и неоспорени от страните ССЕ и СТЕ, съдът е приел, за безспорно установено, че строително - монтажните работи, предмет на процесната фактура - възстановяване трошено каменна настилка, изкъртване асфалтова настилка, машинно полагане на асфалтова настилка, са реално извършени. От заключението по ССЕ става ясно, че представените трудови договори с физически лица, които са били в трудови правоотношения с доставчика "Текс" ЕООД, са били надлежно декларирани към НОИ чрез приети уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, следователно е бил назначен и деклариран персонал за осъществяването на доставката. От представените на вещото лице ведомости за работни заплати за м. 05.2005 г., става ясно, че дружеството е начислило трудови възнаграждения за целия посочен в заключението персонал, който възлиза на 21 души, с оглед на което дружеството е разполагало с достатъчна кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Решението, в обжалваната част е правилно. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че на жалбоподателя неправилно е отказан данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Текс" ЕООД, поради липсата на реално осъществена по нея доставка. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, включително допуснатите и неоспорени от страните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тях окръжният съдът обосновано е приел, за безспорно установено, че относно процесната фактура, с предмет на доставка възстановяване трошено каменна настилка, изкъртване асфалтова настилка, машинно полагане на асфалтова настилка, посочените строително монтажни работи са реално извършени. Последното се подкрепя от представената ведомост за работни заплати за процесния данъчен период - м. 05.2005 г., от която е видно, че доставчикът е начислил трудови възнаграждения за посочения персонал, който възлиза на 21 души, следователно дружеството е разполагало с достатъчна кадрова обезпеченост за извършването на процесните строително-монтажните работи. От така изложеното може да се направи обоснован извод за наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 по процесната фактура, издадена от "Текс" ЕООД. Като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. На ответника също не се следват такива, тъй като последния не е направил искане за присъждането им, както и не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,