Решение № 14593 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2010 г.

Решение № 14593 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник, чрез адв. Генадиева, срещу решение № 10/19.02.2010 г. по адм. дело № 528/2009 г. на Административен съд - гр. Перник, с което е обявена нищожността на Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 203/22.10.2009 г., издаден от кмета на Община Перник в частта му, отнасяща се за периода 01.01.2003 г. - 01.04.2004 г., а в частта му, отнасяща се за периода 01.04.2004 г. - 31.12.2008 г., цитираният акт е отменен като незаконосъобразен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - СД "Пако - Комерс - Боянов - с-ие", представляван от адв. Коцопулос ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да обяви нищожността на процесния административен акт, административният съд е приел, че процесните вземания по ЗМДТ за периода до 01.01.2004 г. (конкретно за периода 01.01.2003 г. - 01.04.2004 г.) са определени от некомпетентен орган - липса на материална компетентност за издаването на акта от кмета на общината за този период. За периода 01.04.2004 г. - 31.12.2008 г., съдът е приел, че задълженията са определени в противоречие с материалния закон - чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, в приложимата редакция, като е приел, че концесионерът не попада в кръга на задължените субекти, съгласно цитираната разпоредба. Решението е правилно. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е приетото от съда, че за периода до 01.04.2004 г. таксата за битови отпадъци, съгласно § 1, т. 2 ДПК (отм., ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) е била данъчно вземане. Цитираният текст изброява изчерпателно вземанията за републиканския бюджет, между които са и вземанията на местните бюджети за местни данъци и такса "смет". Този извод се извежда и от § 47 от ПЗР от ЗИД на ЗМДТ /ДВ, бр. 119 от 2002 г./, съгласно който таксата за битови отпадъци се събира от органите на данъчната администрация за срок от две години от влизането на този закон в сила, както и от § 21 от ЗР към ЗИД на ЗМДТ /ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г./, съгласно който органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 от ЗМДТ за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти. Следователно правилно е приетото от административния съд, че тези вземания се установяват с акт на данъчната администрация, а не с акт на кмета, какъвто е настоящият казус. Предвид изложеното административният акт, като издаден от некомпетентен орган - липса на материална компетентност за издаването му от кмета на общината за този период, правилно е прогласен за нищожен. Постановеното решение е правилно и в частта относно приетата незаконосъобразност на административния акт, касателно данъчен период 01.04.2004 г. - 31.12.2008 г., като противоречащ на материалния закон. В текста на чл. 64 ЗМДТ, изменен със ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) са изброени изчерпателно задължените субекти, които следва да заплащат "такса битови отпадъци". Правилно административният съд е приел, че концесията не попада в този кръг и не може да бъде приравнена на "учредено право на ползване". Едва с изменението на чл. 64 ЗМДТ (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) концесионерът попада в задължените лица за такса битови отпадъци, тъй като е посочен в чл. 11, ал. 4 от същия закон, към който препраща текста. Следователно данъчните задължения, определени за данъчен период, предхождащ посоченото законово изменение се явяват начислени в нарушение на материалния закон, поради което и административният съд законосъобразно е отменил процесния административен акт. Правилен е и изводът, че чл. 13, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на гр. Перник е неприложима в случая, тъй като е приета с решение на ОбС на 07.03.2003 г., т. е. преди цитираното изменение на чл. 64 ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. Липсата на задължение на концесионера за заплащане на такса битови отпадъци може да бъде изведена и от сключения между общината и дружеството концесионен договор, съгласно който концесионерът не е поемал задължение за заплащане на такса битови отпадъци. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1