Решение № 2464 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2015 г.

Решение № 2464 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по оспорване, подадено от Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър срещу Заповед № П-278/26.05.2015 г., издадена от министъра на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл й е прекратено служебното правоотношение, считано от 26.05.2015 г. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателката изрично твърди, че не е съобразено обстоятелството, че към датата на прекратяване на служебното й правоотношение е бременна, поради което се ползва от закрилата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. В жалбата са изложени и твърдения за липса на реално съкращаване на длъжността, която е заемала жалбоподателката и противоречие с целта на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № П-278/26.05.2015 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър за длъжността "директор на дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет" в Министерство на финансите (МФ), с ранг IV старши, считано от 26.05.2015 г. (т. е. датата на издаване на заповедта). Издаването на заповедта е мотивирано с § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 125 от 2015 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерски съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 37/2015 г. в сила от 26.05.2015 г.) и във връзка с утвърдено длъжностно разписание на Министерство на финансите, в сила от 26.05.2015 г. Заповедта е съобщена при условията на чл. 61, ал. 3 от АПК със съобщение изх. № 93-22-183/01.06.2015 г., а оспорването е подадено на 9.06.2015 г., с което е спазен срокът по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 124 от ЗДСл. Като доказателства по делото са представени всички документи, представляващи част от преписката по издаване на оспорената заповед, включително Заповед № ЗМФ-468/26.05.2015 г. на министъра на финансите (л. 41) за утвърждаване на структурата на административните звена в МФ и длъжностно разписание на администрацията на МФ в сила от 26.05.2015 г., длъжностните разписания на МФ в сила от 17.03.2015 г. (л. 50 - 56) и от 26.05.2015 г. (л. 42 - 48), поименно разписание на длъжностите в МФ в сила от 17.03.2015 г., актуализирано от 26.05.2015 г. (л. 57 - 58), длъжностни характеристики за длъжността "директор на дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет" в МФ", утвърдена на 19.09.2013 г. (л. 59 - 62) и за длъжността "директор на дирекция "Добро управление" в Министерски съвет", утвърдена на 22.06.2015 г. (л. 482 - 485). Като доказателства по делото са приети и всички страници от личното служебно досие на жалбоподателката, включително и идентичните с документите, представляващи административната преписка по издаване на оспорената заповед. Като част от служебното досие са представени и медицински документи, включително и документи, установяващи провеждането на процедура по оспорването им. Между страните не се спори, че последната заемана от Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър длъжност е "директор на дирекция "Оперативен капацитет" в МФ". Със Заповед № 407/06.02.105 г. на главния секретар на МФ (л. 63) на жалбоподателката е разрешен платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, считано от 30.01.2015 г. до 23.09.2015 г., ползването на който е прекратено със Заповед № 1757/26.05.2015 г. на главния секретар на МФ (л. 64) Според амбулаторен лист за платен преглед № 000280/26.05.2015 г., 8,47 часа, (л. 13) Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър е бременна "с един жив плод в матката, отговарящ на бременността 24 гс", ПРМ 16.12.2014, ВТР 23.09.2015, поставена й е диагноза "лъжливо раждане", за която й е издаден и болничен лист Е20152390676 от 27.05.2015 г. от МЦ ПСАГБАЛ "Света София" ЕООД (л. 12). Болничният лист е депозиран при ответната страна на 27.05.2015 г., което се установява от поставения вх. № 558/27.05.2015 г. (л. 12) и последвалите го оспорвания от МФ, започнали на същата дата (л. 68 и сл.). С Протокол № 10320/22.06.2015 г. на ЛКК при ДКЦ VI описаният болничен лист е потвърден, поради което следва да се приеме за установено, че към 26.05.2015 г. Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър е била бременна. При така събраните доказателства и установените с тях факти, настоящият съдебен състав приема следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията министърът е органът по назначаването на държавните служители в министерството. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДС орган. Според чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл (в сила от 29.12.2009 г.) органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по отношение на държавна служителка, която е бременна, с което пряко е нарушена императивната разпоредба на чл. 107б, ал. 2, изр. първо от ЗДСл. Настоящият съдебен състав намира, че от правно значение е обективното състояние "бременност", а не знанието за него у органа по назначаването. Държавната служителка е ползвала разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, считано от 30.01.2015 г. Към датата на разрешаване ползването на този отпуск втората й бременност е била в изключително ранен етап (ПРМ 16.12.2014), за да се аргументира морално задължение за уведомяване на работодателя за това й състояние. В законодателството ни не съществува задължение за работничките и служителките, включително държавните служителките, да уведомяват работодателите си, че са бременни или са в напреднал етап на лечение ин-витро. Тези напълно лични факти са определени от законодателят като основания за защита при прекратяване на служебното правоотношение като специална защита на жените, които се намират в описаното положение. Следователно при предприемане на действия по прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването следва да се увери, че съответната служителка не се ползва от тази защита. В настоящия случай в един и същи ден е прекратено ползването на разрешен отпуск, издадено е предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл № П-275/26.05.2015 г. от министъра на финансите (л. 20) и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката като е разпоредено и заплащане на обезщетение за неспазване на дадения едномесечен срок на предизвестието. Извършените действия на 26.05.2015 г. на практика са ограничили възможността на жалбоподателката да заяви изрично, че по отношения на нея е налице закрила при уволнение. Няма данни по делото, че реално на Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър е връчено предизвестието, в чийто срок тя би имала възможност да заяви (респективно представи и доказателства), че е бременна. Няма данни органът по назначаването да е предприел и някакви други действия по отношение на жалбоподателката, за да се увери, че спрямо нея не са приложими предвидените в закона закрили при уволнение, за да се позовава на незнанието си в писмените бележки по спора. За законосъобразността на административните актове от правно значение са обективните факти, които са съществували към датата на издаването им, а не субективното отношение на административния орган. Моника Ивайлова Димитрова-Бийчър е трябвало да уведоми работодателя си, че е бременна на 27.05.2015 г., защото на тази дата й е издаден болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност от 26.06.2015 г. до 08.06.2015 г., който е основание за прекъсване на разрешения й за същия период друг вид отпуск, а не защото е била длъжна го да информира изрично за това си състояние. По делото не е установено и органът по назначаването да е предложил на държавната служителка друга подходяща длъжност в същата администрация. Липсват твърдението в тази насока и не са ангажирани никакви доказателства за установяването на предложение за друга подходяща длъжност. При липса на допустимото изключение, въведено в чл. 107б, ал. 2, изр. второ от ЗДСл, следва наличие на нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 107б, ал. 2, изр. първо от ЗДСл, което съставлява достатъчно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, без да се разглежда спора по същество. (в този смисъл е установената съдебна практика, например Решение № 6039/12.05.2009 г., постановено по адм. д. № 15201/2008 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение). За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е установено по категоричен начин и наличието на реално съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена във връзка с § 19, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 125 от 2015 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерски съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 37/2015 г. в сила от 26.05.2015 г.), според който дейността във връзка с програмирането, управлението, наблюдението и оценката на финансовата помощ, предоставяна на Република България чрез Оперативна програма "Административен капацитет", осигурена с 41 щатни бройки, преминава от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет, но не е съобразена втората алинея на същата разпоредба, според която служебните правоотношения със служителите, осъществяващи функции по ал. 1, се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от ЗДСл. Нормата на чл. 87а от ЗДСл предвижда, че при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. На практика обаче само поименното разписание на длъжностите в МФ в сила от 17.03.2015 г., актуализирано м. май 2015 г. (вкл. 26.05.2015 г.) се съобразява с чл. 87а от ЗДСл (л. 58, последната таблица). По отношение на оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е конкретизирано, настоящият съдебен състав не констатира нарушения на процедурата с оглед допустимото от закона неспазване на едномесечното предизвестие за едностранното прекратяване на служебното правоотношение, независимо, че в конкретния случая това е довело до несъобразяване с установена от закон закрила при уволнение, представляващо нарушение на материалноправна разпоредба. В този смисъл по отношение оспорването на основание чл. 146, т. 3 от АПК не са събрани доказателства и съдът приема, че не се установява това основание за отмяна По отношение доводите за противоречие с целта на закона при издаване на оспорената заповед жалбоподателката се позовава на ноторни според нея факти относно напредъка на ОПАК през 2014 г. под ръководството й, но настоящият съдебен състав намира, че тези факти съдържат оценъчен елемент и не могат да бъдат възприети като общоизвестни и ненуждаещи се от доказване факти. В този смисъл по отношение оспорването на основание чл. 146, т. 5 от АПК не са събрани доказателства и съдът приема, че не се установява това основание за отмяна. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира оспорването за основателно, а атакуваната заповед следва да бъде отменена поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби. По водене на делото жалбоподателката е направил разноски в размер на 1010,10 лв., от които 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, 10,10 лв. - такса за копия, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна й ги дължи. При определяне на разноските съдът съобрази както договореното възнаграждение за един адвокат - 1000 лв. за производството по обжалване на заповед и 1500 лв. по иска за обезщетение, който не е предмет на настоящото дело, така и възражението за прекомерност, което не е основателно, поради характера на спора и неговата тежест. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение