Решение № 865 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2008 г.

Решение № 865 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Йорданова, против решение № 642 от 25.04.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХIII състав по адм. д. № 2255/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил материалния закон - § 31 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ и е достигнал до погрешен извод за противоречие между подзаконов нормативен акт и закон и до определяне на оценка по пазарни цени. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, с което е определена оценка 6700 лв. Ответникът Филип Костов Константинов от гр. Варна оспорва касационната жалба с писмен отговор. Заинтересованата страна Мария Янкова Андреева от гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като оспорената заповед е издадена след отмяната на ППЗДС (ДВ, 78 от 26.09.2006 г.), поради което следва да се приложи Наредбата за определяне на цените на земеделските земи. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 642 от 25.04.2008 г. е изменена заповед № 0182/17.09.2007 г. на зам. кмета на община Варна, с която е определена оценката на част от имот № 396 по плана на новообразуваните имоти на м. "Акчлеар" - с. о., землище на гр. Варна, за площ 134 кв. м. в размер на 1703, 70 лв., като съдът е определил оценка в размер на 6700 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че определеният от ответника размер на оценката, определен по реда на чл. 90 от ППЗДС (обн. ДВ, бр. 78 от 2996 г.) е занижен и същият следва да се изчисли по средна пазарна цена, съобразно § 4з, ал. 2, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с приета съдебно-техническа експертиза, според която средната пазарна цена е 50 лв. на кв. м. и за 134 кв. м. дължимата сума възлиза на 6700 лв. Първоинстанционният съд е преценил, че отмененият ППЗДС не следва да се прилага, а новата разпоредба на чл. 90 от ППЗДС също не е приложима, защото е налице противоречие между подзаконов акт и законова норма и в случая следва да се приложи по- високият по степен акт ЗСПЗЗ - § 4з, ал. 2, изречение второ от ПЗР на този закон. Настоящият съдебен състав не споделя становището на Административния съд - Варна, тъй като не е съобразено с изискванията на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на тази норма оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определен с правилника за прилагане на същия закон. Следователно приложим е ППЗСПЗЗ, тоест § 31 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. По делото няма спор, че процесната част от 134 кв. м. е в селищно образувание, както е записано в текста на оспорената заповед, поради което е налице хипотезата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст, който към настоящия момент действа и не е отменен, оценката се извършва съгласно глава седма, раздел I от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост, приет с ПМС № 235 на МС от 1996г. (обн. ДВ, бр. 82 от 1996 г. със съответните изм. и доп.). Решаващият съдебен състав не възприема тезата на участващия по делото прокурор за определяне на оценката по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като към тази наредба препращането е само в останалите случаи, когато земите не са в селищни образувания или не са са включени в строителните граници на населените места. В конкретната хипотеза се касае за земя в селищно образувание, поради което горепосочената наредба е неприложима. Първоинстанционният съд е констатирал, че е налице противоречие между законовата норма на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която регламентира определяне на оценка по пазарни цени и разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ и е преценил, че следва да се приложи законът, като нормативен акт от по- висока степен. Решаващият съдебен състав счита, че в случая не възниква противоречие между визираните нормативни актове, защото със законова норма - § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично са регламентирани реда и условията за определяне на оценката чрез препращане към ППЗСПЗЗ. В случая се установява несъответствие между две законови норми - между § 4з, ал. 2 и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и следва да се приложи по- новата разпоредба. Текстът на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е от 1999 г. и от тогава няма изменение или допълнение, а нормата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е актуализирана, като последната й редакция е в ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г. При това положение следва да се приложи новата разпоредба, която урежда определяне на спорната оценка по реда на ППЗСПЗЗ, а оттам - по реда на ППЗДС (отм.). Следователно определената от първоинстнационния съд средна пазарна цена, възлизаща на 6700 лв. е в несъответствие с изискванията на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, което обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият съдебен състав констатира, че с процесната заповед е приложена разпоредбата на чл. 90 от новия ППЗДС, което обаче е в нарушение на императивната норма на § 31, ал. 1, т. 2 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, която изрично препраща към ППЗДС от 1996 г. (отм.), а не към новия ППЗДС. При това положение следва делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на първоинстнационния съд, за да се установи доколко определеният размер на оценката от административния орган съответства на размера, който следва да се определи по реда и условията на глава седма, раздел I от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост, приет с ПМС № 235 на МС от 1996г. (обн. ДВ, бр. 82 от 1996 г. със съответните изм. и доп.). На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение