Решение № 15485 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2016 г.

Решение № 15485 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2016 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. М., подадена чрез пълномощник против решение № 606 от 9.06.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. по описа на Административен съд С. - област, с което жалбата му срещу заповед № 517з-4518/14.12.2015 г. на директора на ОДМВР - С. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена като неоснователна. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в установената форма. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Подробно описание на времето и мястото на извършване на нарушението се съдържа в представената справка с резултатите от извършената проверка от 4.11.2015 г., която е посочена в заповедта за налагане на наказание. Следователно изложеното в справката следва да се приеме като част от мотивите за издаване на оспорената заповед. Изричното непосочване на формата на вината не е нарушение от категорията на съществените и не се отразява на правото на защита на оспорващия. В този смисъл доводите на касатора за допуснати нарушения на цитираната разпоредба са неоснователни. Споделят се изводите на съда, че в процесния случай са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Липсва нарушение и на чл. 206, ал. 1 от закона, тъй като по време на проверката жалбоподателят е дал писмени обяснения, а след запознаването си със справката и преди налагане на наказанието е отказал да даде допълнителни възражения, което е удостоверено с протокол на комисията от 06.11.2015 г. Установява се също, че от страна на административния орган са събрани релевантните доказателства по случая и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" са налице. Според правната норма това дисциплинарно нарушение се изразява като неправомерно поведение в резултат на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай е установено, че оспорващият по време на съвместен наряд с мл. инспектор Г. С. Г., на 3.08.2015 г. за времето от 08.00 до 20.00 ч., като автопатрул назначен съгласно единната разстановка и утвърден месечен график на територията на РУ - С., със служебен автомобил м. "С. П." с ДКН СА6547НР, на който е монтирана система "ВПК", по време на извършване на проверки на МПС в определени случаи не носи безжичния микрофон, а непосредствено след това поставя безжичния микрофон, но липсва аудио звук. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение на разпорежданията на т. 6.1 "Назначените в наряд служители да използват безжичните микрофони както следва: водачът на автомобила - микрофон № 1; вторият служител - микрофон № 2" и т. 6.2 "Микрофоните следва да бъдат постоянно включени (превключвателят отстрани да бъде в положение "on"). В случаите, когато автомобилът не е назначен в наряд, микрофоните да не се изключват, а се поставят на заряд в приемника", както и т. 6.9 "Всяко начало на проверката или контакт с граждани се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутона "REC". Това са правила, които са част от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени с министерска заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. С тези правила И. М. е запознат съгласно протокол рег. № 2042/27.02.2015 г. Опровергават се от събраните по делото доказателства твърденията на касатора, че неспазването на тези правила се дължи на техническа неизправност или на друга обективна причина. Не са събрани обаче доказателства системата да е имала технически проблеми в режим на работа, чието разрешаване да е било извън волята на служителя. Затова правилни са изводите на първоинстанционния съд, че М. съзнателно е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. И тъй като в случая процесното нарушение не се изразява в манипулирането на аудиофайловете, то твърдението на касатора, че това е технически невъзможно, е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Предвид изложеното неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Затова настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК и съдебното решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ОДМВР - С. сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение