Решение № 508 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2018 г.

Решение № 508 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Ес и Кей" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. "Източна тангента"102, представлявано от управителите К. Динчев и А. Найденов, чрез процесуалния си представител адвокатско дружество " Манджукова, Шопов, Петров" против решение № 601 от 01.02.2018 г., постановено по адм. д № 7606/2017 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в размер на 490 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 21/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-София. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, като неправилно на всички, посочени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Поддържа доводи, че не е отчетен факта, че с обща жалба са обжалвани всичките 38 бр. НП и необоснован е извода на съда, че договора за правна помощ от 15.06.2011 г. е следвало да се представи по наказателно административното дело за да се обезпечи неговата достоверност. Моли за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници" в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Якимовска оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Алексиев, които поддържа по същество доводите изложени в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и постановеното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административния съд – София - град е отхвърлил предявения от "Ес и Кей " ООД иск за сумата от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 21/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара -София и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по НАХД № 15136/2011 г. по описа на Районен съд – София) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на иска. За да стигне до този правен резултат, Административния съд - София - град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е недоказан и неоснователен. Съдът е приел, че липсва и не е доказана третата предпоставка на иска по ЗОДОВ - претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на НП № 21/14.06.2011 г. Административният съд е заключил, че от представения Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и представените три броя преводи за заплатени суми на адвокатското дружество не доказват по безспорен начин претендираната като вреда по ЗОДОВ сума от 490 лева за съдебната защита срещу наказателното постановление и платена, като адвокатско възнаграждение. Прието е, че не е налице имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е правилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал сочените нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал с подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 490 лв., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 21 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара – София" е недоказана и неоснователна. Не е установен размера на паричното задължение, като не се доказва нито една от двете хипотези на определяне на адвокатското възнаграждение – договор, или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитираното наказателно постановление, което изключва възможността съдът сам да определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: 1. налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган(обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт). 2. от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат. 3. платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Няма спор по делото, че по силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащо действие. В конкретния случай обаче исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователна, като правилно е била отхвърлена, тъй като не е конкретизиран и установен размера на плащане на адвокатско възнаграждение. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безспорно, касае се за исковото производстнво и ищеца е натоварен по закон с доказването размера на предявения иск. Иска се доказване и установяване на всички елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с което в това производство ищеца не се е справил и не е установил че исковата сума от 490 лева е вреда претърпяна в производството по обжалване и отмяна на НП № 32/2011 г. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд