Решение № 6890 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2017 г.

Решение № 6890 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. Г." ЕООД, подадена чрез адв. Чернев срещу решение № 3761 от 6.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5564/2016 г., по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-2204-1403991-091-01 от 14.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта му потвърдена с решение № 620 от 15.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви защо счита РА за законосъобразен, а е преповторил мотивите на приходните органи. По отношение на установените задължения по ЗДДС, касаторът счита, че ревизиращия екип неправилно не е признал издадените от ревизираното лице кредитни известия през 2009 г. и 2010 г. към ЕТ "В. И. - В. З.", "А. С. 2003" ЕООД и "А. Б." ЕООД, като издадени без основание. Счита, че връщането или не, на продадената стока не е нито условие, нито предпоставка за разваляне на прехвърлителната сделка. Продадените стоки по развалените сделки няма как да бъдат заприходени обратно като актив на дружеството, защото не са били налични към датите на издаване на кредитните известия, за да бъдат върнати. Същите са били изразходвани от купувачите им и в полза на ревизираното лице е възникнало вземане за паричната им равностойност, което е надлежно осчетоводено. По отношение на определените задължения за корпоративен данък счита, че е налице единствено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, защото действително не са подадени декларации по чл. 92 ЗКПО, но за останалите основания по чл. 122 ДОПК липсват безспорни доказателства. Твърди, че при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2010 г. не са отчетени всички относими обстоятелства и най-вече движението и остатъците по банковите сметки. Изложени са твърдения, че неправилно са приети за реализирани приходи, които дружеството не е получило, а същевременно не са признати изцяло отчетените разходи. По тези съображения касаторът моли да бъде отменено решението, като бъде отменен и РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева оспорва касационната жалба. Намира решението за правилно постановено и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 876 лв. Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно АССГ е преценил, че липсват основания по чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за издаване на кредитни известия. Липсват доказателства за разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по фактурите към ЕТ "В. И.-В. Заркова"; "А. С. 2003" ЕООД и "А. Б." ЕООД. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд относно определянето на корпоративен данък с ревизионния акт. С оглед на събраните по делото доказателства АССГ е постановил решение което съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред първоинстанционният съд е бил процесния РА, в частта потвърдена с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. На ревизираното лице са установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2009 г., м. 01, м. 03, м. 04.2010 г.; за корпоративен данък за данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. и в частта на установените лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС за данъчни периоди м. 02, м. 06, м. 11, м. 12.2009 г. и м. 09.2011 г. От фактическа страна по делото е установено, че "М. Г." ЕООД е издало на "А. Б." ЕООД фактура № 1000000075 от 30.11.2009 г. с предмет "пшеница реколта 2009 г. ", с данъчна основа 124 800 лв. и ДДС в размер на 24 960 лв., фактура № 1000000078 от 18.01.2010 г. с предмет "маслодаен слънчоглед", с данъчна основа 114 400 лв. и ДДС в размер на 22 880 лв., фактура № 1000000081 от 31.03.2010 г. с предмет "ечемик", с данъчна основа 78 400 лв. и ДДС в размер на 15 680 лв., фактура № 1000000082 от 01.04.2010 г. с предмет "маслодаен слънчоглед", с данъчна основа 200 000 лв. и ДДС в размер на 40 000 лв. "М. Г." ЕООД е издало на "А. С. 2003" ЕООД фактура № 2000000003 от 20.12.2008 г. с предмет "маслодаен слънчоглед реколта 2008 г. ", с данъчна основа 127 500 лв. и ДДС в размер на 25 500 лв. Фактура № 1000000036 от 16.12.2008 г. с предмет "дизелово гориво", е издадена и на ЕТ "ВАЛ ИЗ - В. З." ЕООД. Към посочените фактури са издадени кредитни известия с предмет "недоставено количество .... ", за част от сумата по фактурите или за цялата стойност. В хода на ревизията е прието, че кредитните известия са издадени неоснователно, тъй като не са представени доказателства за разваляне на сделките. Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства и неоспореното заключение на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е приел, че кредитните известия са издадени без основание, тъй като в случая не са представени доказателства за наличие на разваляне на доставките, нито намаляване на данъчната основа. Съдът е приел, че кредитните известия са издадени и в нарушение на чл. 115, ал. 4 ЗДДС. П. делото не са представени и доказателства за връщане на стоките и разваляне на сделките. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА в тази част. АССГ е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на определената лихва в размер на 16.81 лв., тъй като по делото не са представени доказателства, че дължимият данък за данъчни периоди м. 02.2009 г., до м. 06.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г. и м. 09.2011 г. е внесен своевременното. По отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г., съдът е посочил, че ревизията правилно е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като през 2008 г. и 2010 г. ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО. АССГ е кредитирал неоспореното заключението на вещото лице по ССЕ като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че дължимият корпоративен данък за 2008 г. е в размер на 42 770.39 лв., а за 2010 г. е в размер на 2 511.11 лв. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства ведно с заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстнация. По ЗДДС: Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че при намаление на данъчната основа или разваляне на доставки се издава кредитно известие. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗДДС, известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Цитираните норми въвеждат в националното законодателство разпоредбата на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данък добавена стойност, според която в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки. Следователно релевантните факти, които обуславят издаване на кредитно известие и които подлежат на доказване са намаление на данъчната основа на доставките или разваляне на същите. Първоинстанционният съд правилно е приел, че кредитните известия издадени от ревизираното лице през 2009 г. и 2010 г. към ЕТ "В. И. - В. З.", "А. С. 2003" ЕООД и "А. Б." ЕООД, са без основание. По време на ревизията и пред съда не са представени никакви доказателства във връзка със сключените сделки, нито каквито и да било доказателства за тяхното изпълнение или разваляне. Издадените фактури и кредитните известия от задълженото лице са представени за първи път пред първоинстанционният съд. Освен това касаторът твърди, че сделките са развалени поради неплащане на цената от купувачите на стоките, а в самите кредитни известия е посочено като основание за разваляне на сделките "недоставено количество .... ". Твърдението на ревизираното лице, че продадените от купувачите стоки по развалените сделки няма как да бъдат заприходени обратно като актив на дружеството е допълнителна индикация, че стоките по издадените фактури са били доставени от ревизираното лице на купувачите. Самият касатор твърди в касационната жалба, че стоките са били изразходвани от купувачите им поради, което в полза на ревизираното лице е възникнало вземане за паричната им равностойност. Настоящият състав намира, че горепосочените твърдения са в противоречие с предмета на издадените кредитни известия. От събраните по делото доказателства не се доказва наличието на хипотезите, обуславящи корекции на начисления данък, залегнали в чл. 115 ЗДДС. В случая липсват не само доказателства, но се констатират и разминавания между твърденията на ревизираното лице, че сделките са развалени поради неплащане на сумите по фактурите и посоченото основание в кредитните известия. Тъй като по делото не са представени никакви доказателства освен издадените фактури и кредитни известия, не може да се установи и кога евентуално е настъпило основанието за твърдяните корекции. Поради изложеното касационната жалба в тази част е неоснователна и решението следва да се остави в сила. По отношение на начислените лихви в размер на 16.81 лв. за невнесен в срок данък за данъчни периоди м. 02.2009 г., до м. 06.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г. и м. 09.2011 г. в касационната жалба не се изложени никакви оплаквания. Настоящият състав намира, че решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила, тъй като по делото не са представени никакви доказателства, че дължимият данък е внесен в срок. По ЗКПО: За да се проведе ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, следва приходните органи, извършващи ревизията да установят по категоричен начин едно или няколко от изброените лимитативно обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая не е спорно, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, тъй като ревизираното лице не е подало декларации по чл. 92 ЗКПО за 2008 г. и 2010 г., което е достатъчно основание ревизията да бъде проведена по особения ред. АССГ е обсъдил събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. От заключението на вещото лице, се установява, че за 2008 г. счетоводните разходи възлизат на 498 810.93 лв., данъчната основа за облагане с данък е в размер на 427 703.93 лв., изчислена като разлика между приходи и разходи и полагащ се корпоративен данък при данъчна основа за съответната година е в размер на 42 770.39 лв. Касаторът не е изложил конкретни твърдения в касационната жалба, кои обстоятелства и какви остатъците по банковите сметки счита, че при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2010 г. не са отчетени. Не е посочено и конкретно кои приходи неправилно са приети за реализирани и получени от задълженото лице, както и кои разходи твърди, че не са отчетени. От събраните по делото доказателства се установява, че основата за облагане възлиза на 25 111.10 лв. Същата е изчислена като разлика между приходите в размер на 769 898.35 лв. и разходи в размер на 744 787.25 лв. По делото не са представени никакви доказателства въз основа на които да се обоснове друг извод, поради което съдът правилно е приел, че дължимият корпоративен данък е в размер на 2 511.11 лв. По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При осъществената проверка на съдебен акт, касационната инстанция констатира, че е допусната грешка при изписване датата на издаване на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., в диспозитива на постановеното от АССГ решение. Неправилно посочване има и в мотивите на решението. При постановяването му е допусната техническа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 175 от АПК, след връщане на делото. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 876 лв., съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,