Решение № 111 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2007 г.

Решение № 111 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К., Л. К. и К. Ч., като законни наследници на първоначалната ищца и касатор Н. Ч., срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр. д. № 305/07 г., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по иска с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу Църковно земеделско стопанство М. "Св. Никола" - с. К. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба М. "С. Никола", като правоприемник на Ц., я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявения срещу Ц. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че ответникът не е правосубектна страна по гражданския спор. На ищцата е дадена възможност и указания с оставяне на производството без движение да посочи правосубектен ответник, но тя не го е сторила. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: независимо от конституирането на страните в административното производство по възстановяване на собствеността пред ПК, на което се позовава касаторката, страна в исковото по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ може да е само физическо или юридическо лице - правоспособен субект. Ц. не е такъв, а ищцата не е положила усилия да посочи в процеса пред инстанциите по същество правният субект, към който е стопанството, като надлежен ответник по иска. Затова производството по иска срещу неправоспособния /неправосубектен/ ответник законосъобразно е прекратено, а ищците имат възможност да предявят иска си отново срещу правоспособната, според Закона за вероизповеданията и Устава на БПЦ, страна. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.