Решение № 13073 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град против Решение 7157 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело 9345/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба от "Кабора" ЕООД, ЕИК 200438355, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Р. С. Б., е отменено Решение 1040-21-433/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01646597 от 04.07.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е анализирал действителността на трудовия договор на лицето Ю. Ф. С., при положение че административния орган не се е позовал на същата. Твърди, че съдът не е съобразил, че контролното производство по разходите на ДОО се извършва с оглед проверка за спазване разпоредбите на осигурителното законодателство, а не за спазване на разпоредби от Кодекса на труда. Поддържа и, че правилно и законосъобразно решаващият орган е приел, че не е възникнало осигуряване, тъй като не се доказва лицето С. да е упражнявало дейност по сключения договор. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на "Кабора" ЕООД, гр.София, срещу Решение 1040-21-433/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на направените по делото разноски за касационното производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кабора" ЕООД, гр.София, чрез процесуален представител адв. Г.Бакърджиева, с писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Обобщава, че между осигурителя и Ю.С. е налице действително трудово и осигурително правоотношение и данните по обр.1 за нея са подадени правилно. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 1040-21-433/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01646597/04.07.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ София-град, с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на дружеството са дадени предписания, в качеството му на осигурител, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето Ю. Ф. С. за периода от 05.06.2023 г. до 05.07.2023 г.. Съдът е установил, че по повод писмо с вх. 4023-21-480 от 14.07.2023 г. на ТП на НОИ Смолян относно коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за Ю. С. в периода от 05.06.2023 г. до 06.07.2023 г., е издадена Заповед ЗР-5-21-01394794 от 18.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ София град за извършване на проверка на разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при осигурителя Кабора ЕООД. Проверката е приключила с Констативен протокол (КП) КП-5-21-01411361 от 21.08.2023 г. и са издадени задължителни предписания /ЗП/ ЗД-1-21-01411366 от 21.08.2023 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицето, за посочения период. С Решение 1040-21-633 от 25.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град, същите са отменени и административната преписка е върната на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за предприемане на действия по реда на чл. 110 от КСО. С Решение 1040-21-21-633#1 от 10.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град е допусната поправка па очевидни фактически грешки в диспозитива на Решение 1040-21-633 от 25.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град и административната преписка е върната на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за предприемане на действия по реда на чл. 108 от КСО. С определение 2074 от 26.02.2024 г. по адм. дело 11217 по описа за 2023 г. на АССГ, оставено с сила с Определение 5905 от 14.05.2024 г. по адм. дело 4515/2024 г. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане жалбата на Кабора ЕООД срещу Решение 1040-21-633 от 25.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е поправено Решение 1040-21-21-633#1 от 10.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град. На 19.06.2024 г. в ТП на НОИ - София град е постъпило ново писмо с вх. 4023-21-480#12 от същата дата на ТП на НОИ - Смолян относно спряното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица на Ю. С., тъй като издадените ЗП ЗД-1-21-01411366 от 21.08.2023 г. за заличаване на подадените данни но чл. 5. ат. 4 от КСО за периода от 05.06. до 05.07.2023 г. не са изпълнени от осигурителя. След приключване на съдебното производство по жалба с вх. 1012-21-1177 от 21.11.2023 г., подадена от дружеството, с писмо, получено на 25.06.2024г. на дирекция Обща администрация в ТП на НОИ - София град, административната преписка е върната на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за изпълнение на т. 3 от решението за предприемане на действия по реда на чл. 108 от КСО. В изпълнение на горното е издадена Заповед ЗР-5-21-01633612 от 27.06.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - София град за извършване на проверка в осигурителя Кабора ЕООД. Заповедта е, връчена на 01.07.2024 г. на упълномощено от дружеството лице - Г. Бакърджиева, заедно с искане по чл. 108. ад. 2 от КСО за представяне на необходимите, за извършване на проверката, документи. При проверката, обективирана в Констативен протокол КП-5-21-01646544 от 04.07.2024 г. е установен предметът на дейност на дружеството; представен е трудов договор 005 от 05.06.2023 г., сключен на основание чл. 68, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), съгласно който Ю. С. е назначена на длъжност технически сътрудник , с код по НКПД 41102005, на пълно работно време 8 часов работен ден, считано от 05.06.2023 г., за срок от един месец, като осигурителят е спазил изискванията на чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране на трудовото правоотношение в НАП; представена е Заповед 001 от 06.07.2023 г., с която на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ, поради изтичане срока на трудовия договор, трудовото правоотношение е прекратено; представени са разплащателни ведомости и фишове за работни заплати за м.06. и м.07.2023 г., от които е видно, че на служителя е начислено и изплатено трудово възнаграждение: за м.06.2023 г. - за 20 отработени дни, трудово възнаграждение и осигурителен доход 1818.18 лв. и за м.07.2023г. - за 3 отработени дни, трудово възнаграждение и осигурителен доход в размер на 285,71 лв.; при извършената проверка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) е констатирано, че работодателят е подал данни по чл. 5. ал. 4 от КСО за служителя за м. 06.2023 г. и за м.07.2023 г.; изискана е и информация от Главна дирекция Гранична полиция за пребиваването на Ю. С. на територията на Република България. Проверката е приключила, като контролният орган на ТП на НОИ София град е издал Задължителни предписания ЗД-1-21-01646597 от 04.07.2024 г., с които на дружеството е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, за Ю. С.. Срещу Задължителните предписания е подадена жалба от дружеството, която с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1040-21-433 от 19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, е отхвърлена като неоснователна. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че решението на Директора на ТП на НОИ София-град е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че неизвършването на трудова дейност е относимо към изпълнението на трудовия договор, а не неговата действителност, като органите на НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по спазване на трудовото законодателство. Предвид спорният въпрос дали Ю.С. е упражнявала фактически трудовата дейност по сключения трудов договор, за да възникне за нея осигуряване, съгласно изискването на чл.10 КСО, съдът е счел, че административният орган навежда довод за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал.1 КТ като основание за решението си, без да изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ. Посочил е, че преди да издаде задължителни предписания административният орган, при наличие на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов договор да прецени налице ли е основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. В заключение е формирал извода, че при липса на акт, с който да е обявена недействителността на трудовия договор, задължителните предписания се явяват неоснователно издадени и преждевременни и поради това, като ги е потвърдил Директорът на ТП на НОИ е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, в задължителните предписания и в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - София - град не е налице позоваване на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало и съществувало осигурително правоотношение между Кабора ЕООД и Ю.С. и последната не е имала качеството осигурено лице към настъпване на осигурения социален риск. Административният орган не е поставил под съмнение валидността на сключения трудов договор и наличието на трудово правоотношение, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 КТ. Целта на проверката е била да се установи обстоятелството дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т.е. дали лицето има качеството на осигурено лице към настъпване на осигурителния риск, а не действителността или недействителността на трудовия договор. На основание чл. 4, ал. 1 КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, според която в относимата редакция на разпоредбата "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Липсва идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудов договор и валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Лицето следва и действително да упражнява трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение. В контекста на горното, неправилно съдът е приел, че с оглед предвидения в чл. 74, ал. 2 КТ ред за обявяване недействителността на трудов договор, съдът не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване на реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил наличните по делото писмени доказателства. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София-град се повдига спор за законосъобразност на Решението на директора на ТП на НОИ и Задължителните предписания към работодателя - осигурител, който да заличи данни по чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО за осигурено лице Ю. Ф. С.. Безспорно предписанията засягат нейния осигурителен статус и няма събрани доказателства тези предписания да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл. 162, ал. 1 от АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможността да защитят интересите си. Тази процедура в случая не е била изпълнена от съда. Предвид изложените съображения, допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са довели до постановяване на необоснован съдебен акт, постановен в нарушение на материално-правните разпоредби, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от етапа на образувано съдебно производство и конституиране на страните. При новото разглеждане съдът следва да изпълни процедурата по чл. 162, ал. 1 от АПК и да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи, като отговори на всички относими доводи и възражения на страните по делото. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. 1- во, предл. 2-ро АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,