Решение № 1058 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2014 г.

Решение № 1058 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Хасково, против Решение № 426/20.10.2014 г. по адм. дело № 545/2014 г. на Административен съд - Хасково, с искане за отмяната му, като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Митко Недев Гогов, от гр. Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и с оглед характера на оспорения пред първата инстанция акт - отказ за извършване на административна услуга по § 8 от ПЗР на АПК, вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково, по жалба на Митко Недев Гогов, е отменил отказа на кмета на община - Хасково за извършване на административна услуга, обективиран в писмо рег. № 94-М-288-1/27.06.2014 г., като незаконосъобразен и е задължил същия, в 7-дневен срок от влизане в сила на решението, да извърши услугата по заявлението на оспорващия от 5.06.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното писмо на кмета на община-Хасково представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, вр. с § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗА, т.е. отказ за извършване на административна услуга, каквато е поискана със заявление на оспорващия до община - Хасково от 5.06.2014 г., поради което е приел, че оспорването е допустимо. По същество е направил изводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като са налице основания за уважаване на искането по чл. 157, ал. 2 от ЗУТ. Решението е допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че жалбата е допустима, тъй като има за предмет отказ от извършване на административна услуга, по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗА, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, който отказ подлежи на обжалване като административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. Искането на ответника Гогов от 5.06.2014 г. /стр. 15/ правилно е квалифицирано като такова по чл. 157, ал. 2 ЗУТ, за осигуряване на присъствие и подписване на Протокол № 2, обр. 2 по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, който е документ с правопораждащо действие и с обвързваща доказателствена сила досежно отразените в него данни, поради което отказа на кмета представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ на оспорване. Ето защо като е приел и разгледал жалбата срещу този отказ, съдът е постановил допустимо решение. При наличие на влязло в сила разрешение за строеж на ажурна ограда, в полза на ответника Гогов /РС № 328/13.12.2012 г./ и искане по чл. 157, ал. 2 ЗУТ, касаторът е бил длъжен да извърши поисканата административна услуга, като със заповед определи служител от община - Хасково по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който да присъства на процедурата по чл. 157, ал. 2 и сл. от ЗУТ, свързана с откриване на строителната площадка и съставяне на протокол № 2, обр. 2. Като не е изпълнил това свое правомощие, а е постановил изричен отказ, на основания неотносими към производството по чл. 157 ЗУТ, касаторът е нарушил закона, а отказът му, като незаконосъобразен, е отменен правилно. В тази връзка неоснователно се поддържа, че оспорения акт е такъв по чл. 21, ал. 5 от АПК и че кмета на община-Хасково не е компетентен по искането, на основание чл. 5, ал. 7, т. 3 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Отказът на кмета не е част от производството по издаване на протокол-обр. 2 за откриване на строителна площадка, тъй като самият протокол не представлява ИАА, издаден в административно производство от орган на държавна власт, поради което и чл. 21, ал. 5 АПК е неприложим. Разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 3 от цитираната Наредба № 3/2003 г. е също неприложима за случая защото тя визира компетентност на РДНСК да решава спорове, възникнали при съставяне на актове и протоколи, свързани с прилагане на действащата нормативна уредба по проектиране и строителство, между участниците в строителството, по отношение на строежи от пета категория, а не спрямо строежи от шеста категория, какъвто е процесния строеж. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение