Решение № 4535 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2009 г.

Решение № 4535 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Димитър Георгиев Димитров от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич против решение по адм. д. № 43/8.06.2008 г. постановено по адм. д. № 3519/2008 г. по описа на Административен съд - София град. Иска се отмяна на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 224, ал. 2 от ЗМВР, като не е съобразена тежестта на извършеното с наложеното наказание. Освен това заповедта е издадена след срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Ответната страна - Директор на ГД "Гранична полиция " - МВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Касаторът е оспорил заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. За да отхвърли жалбата като неоснователна с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е допуснато дисциплинарно нарушение изразяващо се в нарушение на етични правила за поведение на служителите в МВР, което съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР поради това, че е уронващо престижа на службата е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед № АЗ-2391/07.05.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 228, т. 2 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител Димитър Георгиев Димитров - старши полицай на ГКПП - Кардам - ГПУ - гр. Генерал Тошево и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение е законосъобразна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на законните изисквания и необходима форма. Безспорно е установено по делото, че на посочената в заповедта дата и час на гишето, обслужващо "изход товарни коли" е работил жалбоподателят, който е обслужил Фейзула. Автомобилът, управляван от турския гражданин е бил единственото превозно средство, което е било обработено от Димитров през тази смяна на това работно място. Фейзула е преминал през работното място на жалбоподателя и му е предал предварително описаните еврови банкноти. В последствие купюрите са били открити в служебно помещение, ползвано от Димитров и са били иззети по предвидения в НПК ред. Първоинстанционния съд правилно е приел, че дисциплинарно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието на служителя като тежко дисциплинарно нарушение и е приложил материално-правната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, съгласно която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" като злоупотреба с доверие, поведение, несъвместимо с оставането на служба в МВР, също несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които уронват престижа на службата. В чл. 224, ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, които могат да бъдат групирани в две групи: Първата група нарушения са тези свързани с нарушение на разпоредбите на закона, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на преките ръководители, регламентиращи служебните задължения, неизпълнение на служебни задължения, неспазване на служебни правомощия. Втората група са свързани с неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Законодателя с приемането на ЗМВР през 2006 г. и последващите го промени, разширява значително границите на дисциплинарната отговорност и това следва от по-високи изисквания и очаквания на обществото към служителите на министерството на вътрешните работи, сред чиито основни задачи са противодействия на престъпността и опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите, опазване на техния живот и имущество и др. Поради това дисциплинарната отговорност се ангажира и в случаите на действия, които са морално укорими. За да е налице основание за уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР трябва да са налице две кумулативно свързани условия - деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители и с него да се уронва престижа на службата. Тъй като поведението на полицая в конкретния случай е недопустимо и е станало достояние на обществото чрез публикации във в. "Труд " и съобщения в новинарските емисии на телевизиите същото следва да се определи като уронващо престижа на службата, както правилно е преценил административния орган. Неоснователно е оплакването, че е нарушена разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Срока за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече момента когато компетентния орган разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и нарушителя. В конкретния случай този срок тече от датата на обобщената справка рег. № 4973 от 07.04. 2008 г. По същество възраженията с касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон са правени и в първата инстанция. Съдът е отговорил с мотивите си подробно, които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Представения с касационната жалба Протокол 029 от 31.03. 2007 г. от експертиза която установява, че не могат да се открият годни дактилоскопични следи за изследване, не променят установената фактическа обстановка и не може т да доведе до други изводи. Като е отхвърлил жалба срещу мотивирана и съобразена с материалния закон заповед, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗМВР, Върховният административен съд, III отделение