Решение № 4263 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2020 г.

Решение № 4263 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от И. П. от гр. Пловдив, представляван от адв. Я. против решение № 1053 от 22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 84/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен иск за вреди. Касаторът е недоволен от решението, с което съдът приел законосъобразно наложени предварителни обезпечителни мерки, въпреки изтеклият им срок на действие по см. На чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Към датата на проданта на лекия му автомобил, действието на тези обезпечителни мерки било прекратено и продажбата им незаконосъобразна. Отмяната на Ревизионни актове, издадени на И. П. за данъчни задължения, водели до изпълнение на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения от него иск за вреди. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че наетият автомобил се ползва за лични цели, поради което не била налице твърдяната причинна връзка, свързана с изпълнение на търговската му дейност. Според касатора причинно следствената връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената му вреда се изразявала в изплащане на ежемесечни вноски по договори за наем на лек автомобил, т. к. бил лишен от собствеността върху си личния си автомобил, след извършената публична продажба преди да е влязъл в сила на ревизионния акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на съда и присъждане на обезщетението в цялост, както и претендира разноски. Ответната страна – НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, оспорва касационната жалба в представения отговор, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно постановено. Обезпечителните мерки били законно наложени върху имущество на данъчния длъжник, по отношение на който е започнало и приключило с Ревизионен акт данъчно производство. Правилни били изводите на съда за липса на доказателства, че наетия автомобил се ползва за упражняване на търговската му дейност, поради което е прието, че се ползва за лични цели. Ревизионните актове, издаден по отношение на П. били отменени, но в исковото производство не се доказали вредите настъпили за ищеца от тяхната отмяна. Не се установила причинна връзка с настъпилите вреди от заплащане наем на автомобил. Моли жалбата да се отхвърли и потвърди решението на съда. Претендира възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от И. П., с който се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 500 лева, представляващи част от заплатен наем за ползването на лек автомобил марка "АУДИ" по договори за наем от 6.08.2018 г. и 8.02.2019 г., с наемодател "РЕНТАЛ ГРУП" ЕООД, както и направени в исковото производство разноски. В хода на производството пред административния съд се установило, че РА № Р-16001615010527-091-001/31.05.2017 г. и РА № Р-16001617005844-091-001/6.03.2018 г. издадени на П., били отменени с влезли в сила съдебни решения, съответно от 14.11.2018 г. и от 23.03.2019 г. В хода на ревизионното производство били предприети действия по обезпечаване на публичните задължения, съответно с издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки № С160016-023-0003469/21.10.2016 г., с бил наложен запор върху лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПОЛО. Автомобилът, предмет на обезпечителната мярка, бил изнесено на публична продан на 26.06.2018 г. и продаден, съответно възложен на купувач с постановление за възлагане на движима вещ изх. № С180016-091-0000452 от 4.07.2018 г. Пред съда ищецът твърдял настъпване на вреди в правната си сфера, произтичащи от отменените ревизионни актове и необходимост да наеме автомобил и заплаща месечни вноски, за да изпълнява търговската дейност на дружествата, които притежава. Според ищеца причинно следствената връзка между отменените незаконосъобразни актове и вредата, произтичала от наложената обезпечителната мярка запор върху МПС за обезпечаване на задължения по незаконосъобразен РА. Извършената публична продан на запорираното МПС, принудило ищеца да наеме МПС, за да осъществява пълноценно икономическата си дейност. Предмет на касационна проверка е решение № 1053 от 22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 84/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е искът за вреди е отхвърлен. При постановяване на съдебния си акт, съдът е изследвал предпоставките да се уважи предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ, като правилно определил правната квалификация на иска за претърпени имуществени вреди под формата на заплатен наем за възмездно ползване на МПС. Установил от писмените доказателства, наличие на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ревизионен акт № Р-16001615010527-091-001 от 31.05.2017 г. и ревизионен акт № Р-16001617005844-091-001 от 6.03.2018 г., които са отменени по съдебен ред с влезли в сила съдебни решения. По отношение на обезпечителните мерки, съдът приел липсата на доказателства същите да са оспорени по съответния ред. Не били обжалвани и действията на публичния изпълнител при извършване на публичната продан на лекия автомобил марка Фолксваген, модел Поло. Правилни и съответни на доказателствата по делото са и изводите на съда, че към датата на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки са били налице законоустановените предпоставки за неговото издаване и не е бил превишен необходимият баланс между защитата на обществения интерес и този на ревизираното лице, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, доколкото обезпечителните мерки са били съпоставими с размера на определеното с РА данъчно задължение към момента на налагането им. При изследване на втората предпоставка за уважаване на исковата претенция, съдът е достигнал до правилен извод, че не може да се направи извод, че заплатеният наем за ползван от него лек автомобил с цел да осъществява икономическата си дейност представлява пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразните ревизионни актове. По отношение на третата предпоставка също не били събрани достатъчно доказателства претърпените вреди да са пряка и непосредствена последица от отменените ревизионни актове и от наложените обезпечителни мерки- запор върху конкретно МПС, което в последствие е предмет на публична продан. Касационната инстанция в настоящия състав на Върховния административен съд приема, че Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено поради следните съображения: Първоинстанционният съд е извършил правилна и законосъобразна преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, като във връзка с предпоставките за приложение на материалния закон чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изложил законосъобразни изводи. Налице е първата предпоставка за приложение на посочената правна норма, а именно отменени по съдебен ред ревизионен акт № Р-16001615010527-091-001 от 31.05.2017 г. и ревизионен акт № Р-16001617005844-091-001 от 6.03.2018 г. По отношение на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, по делото не са събрани доказателства то да е обжалвано от касатора и по отношение на неговата законосъобразност да е упражнен съдебен контрол, въпреки предвидената правна възможност съгласно чл. 266 и сл. от ДОПК. Касационната инстанция споделя извода на АС-Пловдив за липса на причинно следствена връзка между отменените административни актове и настъпилата за касатора вреда. Действително отменените ревизионни актове не водят до невъзможност за ищеца да разполага със запорираното МПС, а публичната продан е извършена преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на обжалваните РА. Самата публична продан не е обжалвана, както и не е искано спиране изпълнението на РА, поради което причинна връзка за настъпилите затруднения на касатора по ползване на МПС не се установява. По отношение възражението на касатора в касационната жалба за незаконосъобразно наложени обезпечителни мерки и валидност на тяхното действие, настоящият съд намира същото за ирелевантно за спора, след като по делото не са събрани доказателства за упражнен съдебен контрол за тяхната законосъобразност. В тази връзка налагането на обезпечителните мерки и предприетите действия по изпълнение на публичното задължение, след като не са отменени по съдебен ред, то във връзка с тях не би могло да се претендират вреди по см. На чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Вреди за касатора могат да настъпят от отменени по съдебен ред административни актове, каквито в случая са ревизионните актове. За налагане на обезпечителни мерки в ревизионното производство са били налице законоустановените предпоставки. В настоящото производство не следва да се обсъжда и въпросът доколко е бил превишен необходимия баланс между защитата на обществения интерес и този на ревизираното лице, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК и доколкото обезпечителните мерки са били съпоставими с размера определеното с РА данъчно задължение. Тези правни въпроси не са предмет на настоящото производство, а на производство по оспорване действия на публичен изпълнител при налагане на обезпечителните мерки, за което липсват доказателства да е осъществено. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение