Решение № 9081 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2019 г.

Решение № 9081 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на М. И. от [населено място], чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение от 06.12.1994 г., постановено по адм. дело № 4398/1993 г. по описа на Пловдивския окръжен съд Искането е на основание чл. 239, т. 2 от АПК. Молителката, в качеството на наследник на наследодателя М. Попилинова сочи, че по надлежния ред е установена неистинността на заключението на вещото лице Р. Коев, въз основа на което е мотивирано съдебно решение, чиято отмяна се иска. По исков ред срещу наследниците на вече починалото вещо лице Р. Коев, е предявен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Твърди, че за съседните на процесния имоти е било отменено отчуждаването със съдебни актове, в които е прието въз основа на заключение на вещи лица, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването не е осъществено, поради което и съдът е отменил отчуждаването върху тези няколко съседни имота. Ответникът – кметът на община Хисаря, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Представя писмена защита. Заинтересованите страни - М. Таушанова, С. Таушанов, К. Таушанова, Ц. Таушанова, П. Таушанова, М. Бойновска, С. Славчев и М. Ненова, не вземат становище. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери искането за отмяна на влязло в сила решение за неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалбата на С. Илинов, Б. Петкова, И. Таушанов, М. Топузлийска и С. Таушанов за отмяна на отказа на кмета на община Хисар за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 643, кв. 17 по стария план на града, като неоснователна. В мотивите на съда е прието, че в конкретния случай имотът е бил отчужден по един план, по който мероприятието не е било осъществено, но впоследствие е налице преотреждането му за друго мероприятие въз основа на влязъл в сила нов дворищно-регулационен план. По този план мероприятието – градина е осъществено. Затова е направен извод, че не са налице основанията за отмяна на отчуждаването. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК (Глава четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 от АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителите претендират отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото". За настоящия казус от този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат установено по съдебен ред неистинно заключение на вещо лице, върху което е основан акта. Влязлото в законна сила решение по гр. д. № 1486/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което се признава за установено по отношение на молителката М. И., че Р. Коев, в качеството си на вещо лице, е представил невярно заключение по адм. дело № 4398/1993 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по отношение на това, че в имот УПИ II – градина по плана от 1971 г. на [населено място], в който е включен планоснимачен № 643 по плана на [населено място] от 1957 г., е реализирано мероприятието "градина", не представлява само по себе си извън събраните по адм. дело № 4398/1993 г. на Пловдивския окръжен съд многобройни доказателства, основание за допускане на отмяна на същото. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Пропускът да бъдат установени определени обстоятелства в рамките на едно протекло административно съдебно производство в случая се дължи на неполагане на дължимата грижа от страната, като последиците от това не могат да бъдат отстранени по пътя на извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Не са налице сочените от М. И. основания за отмяна на решението по адм. дело № 4398/1993 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С оглед изложеното, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК и подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд ще трябва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение