Решение № 11610 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив /с предишно наименование ТД Тракийска /, чрез процесуалния представител юрк. Димитрова, против Решение 7619/16.12.2021 г. постановено по адм. дело 3684/2021 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменено Решение РТД 13200-655/16.03.2021г./32-86231, издадено от директора на ТД Тракийска , и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 750 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не противоречи на търговската логика някои от доставките да бъдат реализирани на по-ниска цена, което се компенсира с други доставки, реализирани на печалба. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ, чрез пълномощника адв. Горанов, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представени писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение РТД 13200-655/16.03.2021г./32-86231, издадено от директора на ТД Тракийска , с което се отказва освобождаването на представеното обезпечение в размер на 2 534,75 лв., като същото се задържа като плащане на вносни мита с указание, че размерът на митото, който следва да бъде събран, включва лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение до датата на събиране на дължимото мито. С решението е разпоредено за стоката от митническа декларация с МРН 20BG003010016382R4 от 28.05.2020 г. /пресни тиквички/ да се коригират данните по следния начин: Дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 3 924,12 лв.; Ставка мито: да се чете 29,7282; Данъчна основа - В00: вместо 21 616,71 лв. да се чете 18 944,49 лв.; Дължим размер на ДДС - В00: вместо 4 323,34 лв. да се чете 3 788,90 лв. Разпоредено е също новоопределеното задължение да бъде взето под отчет. От фактическа страна съдът е установил, ч е на 28.05.2020г. в МБ Свиленград OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH е подало митническата декларация с MPH 20BG003010016382R4 за поставяне под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление на пресни зеленчуци, в това число 13 200 кг. пресни тиквички, с произход Р Турция. За стоката е декларирана митническа стойност в размер на 17 186,03 лв., преизчислена на 66,57 /100 кг. Определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 28.05.2020 г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни тиквички с произход от Р Турция е 46,40 /100 кг. Тъй като декларираната вносна стойност е била по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС, вносителят е представил обезпечение в размер на 2 534,75 лв. На 29.05.2020 г. OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH е уведомено, че в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стоката е реализирана на пазара при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 19.06.2020 г. дружеството, чрез пълномощник, е представило документи, според които цялото количество от 13 200 кг е продадено на цена от 82 /100 кг. На 02.07.2020 г. са представени допълнително следните документи: справки декларации за ДДС за данъчни периоди януари, февруари, март, април и май 2020 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките - декларации за ДДС; дневници за покупки и продажби за тези периоди; подадени VIES декларации за осъществени ВОД за съответните периоди. Тъй като стоката (пресни тиквички) е продадена от дружеството на цена, която е по-ниска от цената на придобиване (с декларираните разходи), митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният депозит в размер на 2 534,75 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл.75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. С писмо peг. 32-347189 от 26.11.2020 г. дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение за възникване на митническо задължение за стока 3 по митническа декларация с MPH 20BG003010016382R4 от 28.05.2020 г. /пресни тиквички/ поради неизпълнение на условието по чл.75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, вследствие на което представеното обезпечение ще бъде усвоено. На дружеството е дадена възможност да изрази становище в 30-дневен срок. В отговор на 09.12.2020 г. дружеството депозира възражение чрез пълномощник - Ренус България ООД. След като обсъдил представените доказателства и възраженията на дружеството, на 16.03.2021г. директорът на ТД Тракийска /сега ТД Митница Пловдив/ издал процесното митническо решение. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил административния акт като незаконосъобразен, обосновавайки се с писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/, прието без оспорване от страните, установяващи размера на договорената цена, отбелязана и в митническата декларация. Съдът е направил извод, че търсенето на търговска логика не може да се свежда просто до сравнение между покупната и продажната цена. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е регламентиран в чл.70, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и е по договорната им стойност, респ. на базата на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, коригирана при необходимост. Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторични методи по чл.74, параграф 2 от букви а) до г) от Регламент /ЕС/ 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, на последно място се пристъпва към текста на чл.74, параграф 3. Тълкуването на цитираните норми налага извода, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи. Липсва норма, предоставяща възможност на митническите органи да определят митническата стойност на стоката, внасяна на територията на ЕС от трета страна, съобразно реализираната търговска печалба от вносителя при последващото ѝ разпореждане на пазара. В текста на чл.75, параграф 5, ал.4 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 е предвидено, че освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 обаче не ограничава възможността за прилагане метода на договорната стойност, ако в резултат на това митническата стойност, определена по този начин, се отклонява от фиксираната стойност при внос с над 8 %, стига да са налице убедителни доказателства, че именно това е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, до какъвто и извод е достигнал първостепенният съд. Видно е, че за стоките по процесната митническа декларация са представени фактура за покупка на стоките и фактура за транспорт, CMR, фактури за последваща продажба, стокови разписки за получаване на стоките, потвърждения за получени доставки; извлечения от счетоводни сметки; дневниците за покупка и за продажба на стоките, декларации по ЗДДС и VIES декларации, справки-калкулации, както и доказателства за заплащане на цената на стоката. Представени са още фактури за заплащане на държавна такса за здравен контрол. Административният съд обосновано е приел, че са събрани всички относими документи, касаещи декларираната митническата стойност. Истинността на митническата стойност е установена чрез писмените документи, в подкрепа на които са и констатациите на вещото лице по СИЕ. Последващите реализации на печалби от стоките, предмет на вноса, или липсата им, не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността. Това се потвърждава от изложеното и в т. 82 от Решение на СЕС от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21. Съгласно него безспорно, без да потвърждава правилното определяне на тези цени, продажба на внесената партида на загуба би могла да породи съмнения относно правилното им определяне. Всъщност такава продажба на загуба, която сама по себе си не е рентабилна търговска практика, може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Сама по себе си констатацията, че вносител е препродал стоките в Съюза на загуба, обаче не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността (вж. по аналогия решение от 11 март 2020 г., X (Събиране на допълнителни вносни мита), C160/18, EU:C:2020:190, т. 44 и 45). Доводите на митническите органи, че продажната стойност на процесните тиквички е по-ниска от митническата им стойност и съответно, че не се формира печалба от съответната търговска операция, са необосновани. Търсенето на пазарна логика при преценката на достоверността на декларираната митническа стойност е необходимо и обосновано, но то не може да се формализира и да се свежда във всички случаи до просто сравнение между покупна и продажна цена. Многообразието и сложността на търговските отношения предполага конкретна преценка относно наличието на икономически интерес и търговска логика при отчитане на всички факти и обстоятелства не само по конкретния случай, а включително и при всички операции, които търговецът извършва с негов клиент. В случая от страна на дружеството е било посочено, че с купувача на вътрешния пазар Лидл България, имат дълготрайни търговски взаимоотношения, които позволяват отделни партиди да бъдат продавани на по-ниска от себестойността им цена, което се обяснява с провеждани промоционални и рекламни кампании. Изтъкнал е и че в резултат на целогодишно осъществяваните доставки за Лидл България финансовият резултат следва да се преценява за месечен период. Разглеждането на конкретната митническа операция и проверката на митническата стойност не изключва анализа на отношенията между страните в по-широк контекст, което всъщност не е сторено от митническите органи. Тук следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС по дело С-770/21 член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на пратката от внесени стоки чрез продажба на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност, което не задължава вносителя, с цел да докаже достоверността на тази стойност, да представи на митническите органи, освен изрично посочените в четвърта алинея от тази разпоредба документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването, и доказателството за плащане на декларираната договорна стойност, договор или друг еквивалентен документ, в който е посочена цената, на която внесената партида е била закупена от него, когато първите документи са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност. Както беше посочено по-горе в хода на административното, а и на съдебното производство са събрани множество относими документи, касаещи декларираната митническата стойност, като истинността на митническата стойност е установена именно чрез тях. Не е налице задължение за вносителя на стоките да представи договор или друг еквивалентен документ, тъй като в случая представените документи са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната стойност на внасяната стока. Видно е също така, че липсва разлика в цените с повече от 50 % между декларираната стойност на внесените стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Договорената и платена цена от дружеството за закупената стока от Турция е 66.57 евро/100 кг. (с включени разходи по транспорта), а определената от ЕК за дата 28.05.2020 г. СВС за пресни тиквички е 46,4 евро/100 кг. По идентични казуси е постановена съдебна практика: Решение 5274/01.06.2022 г. постановено по адм. дело 875/2022 г. по описа на ВАС, Решение 3685/18.04.2022 г. постановено по адм. дело 7361/2021 г. по описа на ВАС, Решение 12445/07.12.2021 г. постановено по адм. дело 5104/2021 г. по описа на ВАС и др. Във връзка с гореизложеното административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на 450 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници , съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,