Решение № 2054 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2016 г.

Решение № 2054 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К. от гр. Л. против решение № 4 от 05.01.2016 г., постановено по адм. д. № 177 по описа за 2015 г. на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-10-9/29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Л. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Л., е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Ловешкия административен съд е решение № 1040-10-9 от 29.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Л. и потвърденото с него разпореждане № О-10-999-30-00030266 от 28.05.2015 г. на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Х. Й. К. от гр. Л. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 05.05.2010 г. - 24.05.2010 г. по болничен лист № 0195978, серия А 2009, издаден на 04.05.2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Ловешкият административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 3 от КСО. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказан факта, че през периода на временната неработоспособност, удостоверена с болничния лист, жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като общински съветник и е получила възнаграждение за извършената работа. Упражняването на трудова дейност е правоизключващ факт за отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба подробни оплаквания за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на осигуреното лице, за да замести доходите от трудова дейност, от които то е лишено поради заболяване. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) създава изрична забрана за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. По отношение на жалбоподателката е установено по безспорен начин, че през м. май 2010 г., когато според издадения болничен лист е била в състояние на временна неработоспособност, е упражнявала трудова дейност като общински съветник. Участвала е в заседания на две постоянни комисии, получила е месечно възнаграждение, равняващо се на 60 на сто от средната брутна работна заплата в общинската администрация за последния месец от предходното тримесечие и осигурителят е декларирал отработен месец (констативен протокол вх. № 3300-012 от 21.07.2014 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в О. Л.). По силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО получаването на доходи от упражнявана трудова дейност по приравнено трудово правоотношение през периода, през който лицето е ползвало отпуск по болест при работодателя "ВиК" АД - Л., е правоизключващ факт за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователно е възражението за неустановена материална компетентност на органа, издал разпореждане № О-10-999-30-00030266 от 28.05.2015 г. Актът е издаден от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ - Л. със заповед № 28/26.01.2007 г. съгласно чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО. Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ - Л. по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на прекия съдебен контрол по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО, е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия. Неотносими са касационните доводи, свързани с двете независими правоотношения между жалбоподателката от една страна и от друга - нейните осигурители, издадения един брой болничен лист за осигурител "ВиК" АД, подадените от осигурителите декларации за Регистъра на осигурените лица или редът за изплащане на паричните обезщетения съгласно Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила до 31.12.2015 г. През периода на временната неработоспособност 05.05.2010 г. - 24.05.2010 г., удостоверена с болничен лист № 0195978, серия А 2009, е в сила разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, която не допуска едновременно получаване на възнаграждение, представляващо осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неотносима е и съдебната практика, отнасяща се до тълкуването и прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО (нарушаване на режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението). Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. В същия смисъл е постановеното решение № 9145 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 12640/2015 г. на ВАС, VI отд., отнасящо се до претенцията за парично обезщетение по чл. 40 от КСО за периода 10.03.2010 г. - 15.04.2010 г. Като е приел, че оспореното административно решение е законосъобразно и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,