Решение № 7853 от 13.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София срещу Решение 6330/31.10.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. 9266/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт Р-22221018001517-091-001 от 30.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1235/17.08.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, в който е реализирана отговорност на Ружие АД по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.06.2017 г. и м.08.2017 г. за невнесени задължения за ДДС на Сикън ЕООД по фактури 20/30.06.2017 г. и 23/09.08.2017 г., в размер на 67 197,98 лева главница за ДДС и 4 278,11 лева лихва за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ружие АД, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски в размер на 7 644,00 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция ОДОП - София, с който по реда на чл. 177 ЗДДС е реализирана отговорност на Ружие АД за данъчни периоди м.06.2017 г. и м.08.2017 г. за невнесени задължения за ДДС в размер на 67 197,98 лева главница за ДДС и 4 278,11 лева лихва за забава на Сикън ЕООД по два броя фактури. В хода на ревизията и на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК органите по приходите са възложили експертиза за определяне на пазарната стойност на придобитото по процесните фактури оборудване 5-осна фреза VCENTER AX 800, съгласно договор от 10.04.2017 г., включващо доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация. Представено е експертно заключение, изготвено от независим оценител с оценителска правоспособност за машини и съоръжения. Органите по приходите, позовавайки се на резултатите от експертизата, са посочили, че е изготвена съобразно изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени /Наредба Н-9/, по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци за оценката на фрезата и по метода на увеличената стойност за оценка на монтажните работи и обучението. При изготвяне на експертизата е използвана цена на производителя на фрезата Victor Taichung Тайван, както и на немски, британски, руски, турски и украински дистрибутори. Експертът по реда на чл. 60, ал. 1 ДОПК, като пазарна цена е определил обща стойност в размер на 616 507,05 лв. Като е намерил, че договорната цена се различава от пазарната такава, органът по приходите е счел, че е налице знание у РЛ, че дължимият ДДС няма да бъде платен, и го е подвел под отговорността, предвидена в чл. 177 ЗДДС. За да отмени РА, първостепенният съд е приел, че не е осъществена предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, за да се предположи знанието на получателя, че доставчикът му няма да внесе данъка, тъй като липсва соченото от органите по приходите значително разминаване на цената на доставката от пазарната. Съдът е възприел подхода на вещото лице, назначено в хода на съдебното производство, който използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба Н-9 при съпоставка на идентични параметри, е констатирал цена близка до тази по процесната доставка. Решението е правилно. Визираната в чл. 177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя Ружие АД ревизирано лице, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент Сикън ЕООД доставчик по процесните фактури. От данъчната администрация се твърди наличие на значително разминаване в стойността на доставката и пазарната такава. Отговорността за получателя възниква при установяване на знание у него, че дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Според ревизиращите, процесният случай попада в третата хипотеза на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, обвързана с ценовите характеристики на доставката и наличието на значителна разлика. Съдът е съпоставил приетите в хода на ревизионното производство и съдебното дирене заключения и данните, обективирани в тях. Законосъобразно и в съответствие с ангажираните доказателства и доказателствени средства е приел за недоказано знанието от получателя, което от своя страна е условие за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Без да е доказана съществената разлика от пазарната на цената по облагаемата доставка, за която е упражнено правото на приспадане, не е осъществена едната от кумулативните предпоставки по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, а отсъствието на субективния елемент на отговорността по чл. 177 ЗДДС препятства възможността за осъществяването ѝ, респективно води до незаконосъобразността на акта. Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя мотивите, изложени в атакуваното решение и намира съдебния акт за законосъобразен, поради което е дължимо оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски, съобразно списък на разноски по чл. 80 ГПК, същите са в размер на 7 644,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение