Решение № 9355 от 9.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Куртов, чрез адв. Хрисчев като процесуален представител, срещу решение 269/02.05.2023 г., постановено по адм. дело 1079/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването срещу отказ за изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти, обективиран в писмо изх. 20-61795/10.11.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отказаното изменение в кадастралния регистър да бъде отменено, както и присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Ответниците - началникът на СГКК Пазарджик, Ю. Ковачева и В. Фурнаджиева не вземат становище. Ответникът - В. Куртова, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Н. Димитров, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на З. Куртов, В. Куртова, Ю. Ковачева и В. Фурнаджиева, срещу акт на началника на СГКК Пазарджик, обективиран в писмо изх. 20-61795/10.11.2022 г., с който на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е отказано изменение в кадастралния регистър (КР) по отношение на ПИ с идентификатор 38844.503.490 по КККР на гр. Костандово, изразяващо се в заличаване на извършеното вписване на Н. Димитров като негов собственик наред с техния наследодател В. Куртов. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма с посочване на конкретни фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че вписването на Н. Димитров в КР като собственик на имота по предходно негово заявление, наред с отразения като такъв наследодател на оспорващите пред първата инстанция по силата на разпределителен протокол 22, том I, рег. 163/10.02.2015 г. на Службата по вписванията - Велинград, е извършено от административния орган законосъобразно съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Посочва, че приложеното обявено завещание 204, том 1, рег. 854, дело 392 от 13.06.2013 г. на Службата по вписванията - Велинград в полза на Н. Димитров представлява валиден титул за собственост върху същия имот. Обосновава извод, че началникът на СГКК - Пазарджик не разполага с право на преценка на представените пред него документи, а следва да впише данните на всеки собственик, доколкото вписването няма характер на разрешаване на спор за материално право между страните, а има само констативно действие, поради което законосъобразно по искането за заличаването на това лице в КР е постановен оспореният отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Отказът за заличаване на извършеното вписване на Н. Димитров като собственик на ПИ с идентификатор 38844.503.490 по КККР на гр. Костандово, обективиран в писмото на началника на СГКК - Пазарджик, е мотивиран с наличието на два документа, удостоверяващи право на собственост върху имота и позоваването на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. С искането е представен съдебен протокол от 20.01.2015 г. по гр. дело 818/2012 г. по описа на Районен съд Велинград, вписан в Службата по вписванията с вх. 163 от 10.02.2015 г., с който е одобрена постигната съдебна спогодба за делба между В. Куртов, З. Кривонозова и Ю. Игнатова, по силата на която целият съсобствен имот 490, за който за отредени УПИ ХХХ-490 и УПИ XXIV-490 в кв. 106 по плана на гр. Костандово, е поставен в дял на първия от съделителите В. Куртов. От административния орган е установено, че от друга страна като собственик на УПИ ХХХ-490, нанесен в одобрената КК като поземлен имот с идентификатор 38844.503.490, се легитимира Н. Димитров по силата на саморъчно завещание от 18.06.2012 г., с което починалата в хода на делбеното производство съделителка Е. Куртова му завещава този имот. Завещанието е обявено с протокол от 06.06.2013 г. от нотариус с район на действие PC - Велинград и е вписано в Службата по вписванията - Велинград, дело 392, том I, рег. 854/13.06.2013 г. По отношение идентичността на описания в саморъчното завещание имот и този, предмет на заявеното изменение, не е налице спор между страните. При тези данни законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, както и на административния орган, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По делото безспорно са установени валидни от външна страна титули за собственост за процесния имот. Наследодателят на касатора и настоящите ответници Ю. Ковачева, В. Фурнаджиева и В. Куртова се легитимира като вече вписан в кадастралния регистър собственик съгласно одобрена съдебна спогодба за делба по гр. дело 818/29212 г. на Районен съд - Велинград, а ответникът Н. Димитров е вписан като собственик съгласно обявено саморъчно завещание. С подаденото от наследниците на В. Куртев заявление за заличаване от КР на това лице не са представени доказателства, които да обосновават извод за отпадане на основанието за неговото вписване по силата на завещателното разпореждане. Приетите в касационното производство протоколи, съставени за проведени съдебни заседания по гр. дело 818/2012 г. на Районен съд - Велинград, също не подкрепят доводите на касатора за незаконосъобразно отразяване на данните му в регистъра към одобрената кадастрална карта. Видно от протоколно определение от 13.09.2013 г. по посоченото дело на Н. Димитров е отказано конституирането като страна във втората фаза на делбеното производство. Одобрената между съделителите спогодба за делба на имот пл. 490 не го обвързва и не засяга правата му като неучаствал в процеса по извършването й съсобственик. В този смисъл са и мотивите на представеното определение 154 от 30.04.2015 г. по гр. дело 2012/2015 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на това лице за отмяна на влязлото в сила за допускане на делбата решение 407/17.12.2012 г. по гр. дело 818/2012 г. на Районен съд - Велинград. Без значение за вписването в КР са въпросите относно процедурата по обявяване на саморъчното завещание, както и за неговата валидност (унищожаемост), съответно относно своевременното приемане на наследството. Доводите на касатора за правните последици, които то поражда, нереализираните възможности за защита от лицето, в полза на което е направено завещателното разпореждане и аргументите, свързани с придобиване на имота по давност от наследодателя на заявителите, считано от датата на вписване на одобрената съдебна спогодба, са относими към спора за собственост, поради което не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Както правилно е прието в обжалваното решение, административният орган не разполага с правомощия да преценява валидността на документите за собственост, извън извършването на формална проверка на външен вид за тяхната действителност, както и да дава превес на един спрямо друг. Това не е в компетенциите и на административния съд. Вписването в КР има единствено констативно действие по отношение на лицата с удостоверени вещни права върху имота, като нито поражда, нито погасява тези права. В този смисъл направените дарения от страна на настоящите ответници В. Куртова, Ю. Ковачева и В. Фурнаджиева на притежаваните от тях идеални части от имота в полза на касатора съставляват основание за отразяването му в КР по силата на представените в касационната инстанция нотариални актове, но са ирелевантни за приложението на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и направеното вписване на данните за противопоставимото право на собственост на Н. Димитров по силата на обявеното саморъчно завещание. Доколкото с жалбата се излагат твърдения, сочещи на спор за собственост, същият следва да се разреши от гражданския съд, чието влязло в сила решение би било основание за извършване по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР на последваща промяна в кадастралния регистър, с вписване само на действителния собственик на имота. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения отказ е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което жалбата срещу него правилно е отхвърлена като неоснователна. Не е налице соченото от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,