Решение № 14835 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11399/2017 г.

Решение № 14835 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11399/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез пълномощника му юрисконсулт Н. Б. против решение № 7806 от 20 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 3528/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-75 от 12 февруари 2016 г. издадена от министъра на здравеопазването и е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Д. П. Д. сумата от 1 000, 00 лв. разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Д. П. Д., чрез пълномощника му адв. М. Й. оспорва касационнната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на направените разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед № РД-15-75 от 12 февруари 2016 г., с която на осн. чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 107, ал. 2 от същия закон е прекратено служебното правоотношение на Д. П. Д., на длъжност "държавен експерт" в дирекция "Д. здравен контрол", с ранг III старши, считано от 15 февруари 2016 г., поради получена възможно най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 от ЗДСл, орган, а от назначената и изслушаната от съда графическа експертиза е установено, че подписът е положен от лицето, което е посочен като издател на акта и съдът е приел, че заповедта не е нищожна. Същата е издадена в предвидената в чл. 108 от ЗДСл писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Тричленният състав е констатирал обаче, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице изискванията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и е отменил издадената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. Нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл определя, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Цитираната хипотеза предвижда две кумулативни предпоставки - да е получена най-ниска годишна ценка на изпълнението на длъжността и да е проведена законосъобразна процедура по оценяване. Предпоставките са определени с чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 01 януари до 31 декември на съответната година и включва следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода, междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността (по арг. на чл. 9- чл. 11 от НУРОИСДА). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец - чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, всички разпоредби от НУРОИСДА. Тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е разгледал предвидените три етапа по оценяване изпълнението, на заеманата от Д. П. Д., длъжност - държавен експерт в дирекция "Д. здравен контрол", с ранг III старши в Министерство на здравеопазването. Правилен е изводът на решаващия съдебен състав за допуснато от страна на административния орган нарушение на чл. 9 от НУРОИСДА. В ал. 1 от същата норма е посочено, че изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършва съвместно от оценяващия ръководел и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания, а с ал. 2 от същата е уточнено, че в индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Разпоредбата на ал. 3 от приложимата наредба изисква определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Всяка от описаните седем цели в работния план на Д. П. Д. (чл. 9, ал. 4 от НУРОИСДА) са възпроизведени и формулирани общо и този извод не се опровергава и от касационния жалбоподател. Поставените задачи за изпълнение не са максимално конкретизирани и не са ориентирани към резултати и определение във времето цели, които държавният служител следва да изпълни през процесния период. Следователно правилно съдът е достигнал до извода, че изготвеният работен план не съответства на изискванията на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, поради което е нарушен и целият описан по-горе процес по годишното атестиране на служителя. Липсата на съставен, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, работен план, прави невъзможна проверката за изпълнение на заложените в него цели и се опорочава оценката, която се поставя на лицето, съобразно постигнатите от него цели, срокове и критерии, които оценяваният следва да постигне през периода. Това нарушение законосъобразно е квалифицирано като съществено от инстанцията по същество, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, води до нарушение и на следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща и на заключителната. Правилен е и изводът на съда, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Изложени са общи мотиви при поставяне на годишната оценка 4 - "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", като са направени декларативно изводи, че Д. не е изпълнил задачите от работния план, не се е включил в изпълнението на други задачи - общи и спешни и не е дал обратна информация за своята работа в междуведомствените работни комисии. Правилно съдът е достигнал и до извода, че контролиращият орган като е поставил годишна оценка 5 - "неприемливо изпълнение" е изложил общи мотиви, които не предоставят обективен анализ на изпълнение на служебните задължения от страна на служителя в Министерство на здравеопазването, което правилно е установено, че е нарушение на чл. 16, ал. 5 от НУРОИСДА. Не без значение е фактът, че годишните оценки, определени от оценяващия ръководител за 2011 г., 2012 г., 2013 г. са 2 - "изпълнението надвишава изискванията" (л. 24 от първоинстанционното дело) показват, че Д. П. Д. е показал ефективното изпълнение на заеманата от него държавна служба. По изложените съображения, настоящият петчленен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение, инстанцията по същество е обсъдила всички доводи и доказателства по делото. Релевираните оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, са неоснователни и необосновани, поради което решението следва да бъде оставено в сила при правилното тълкуване и прилагане на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените от него разноски следва да се уважи с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 09 ноември 2017 г. и депозирания списък по чл. 80 от ГПК (л. 14 и л. 15 от настоящото дело), обективиращи уговорения и изцяло заплатения адвокатски хонорар в размер на 100, 00 лв. (хиляда лева). Тази сума следва да се възложи в тежест на Министерство на здравеопазването. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,