Решение № 14804 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2012 г.

Решение № 14804 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против частта от решение № 635/14.03.2012 г., постановено по адм. д. 3069/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 241102046/29.07.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална Дирекция - Пловдив на Националната агенция по приходите (ТД на НАП), потвърден с Решение № 1032/27.10.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите (ДД "ОУИ") в частта, относно определен като дължим ДДС от "БТ Петролиум 07" ООД на основание чл. 85 от ЗДДС в общ размер на 14066,40 лв., ведно с прилежащите лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде решен спора по същество, като подборни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "БГ Петролиум 07" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 635/14.03.2012 г., постановено по адм. д. 3069/2011 г. по описа на АС - Пловдив, с която е отменен РА № 241102046/29.07.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1032/27.10.2011 г. на ДД "ОУИ" в частта, относно определен като дължим ДДС от "БГ Петролиум 07" ООД на основание чл. 85 ЗДДС в общ размер на 14066,40 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлена жалбата против РА в останалата част. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, с който законосъобразно данъчните органи са отказали да признаят право на приспадане на данъчен кредит на "БГ Петролиум 07" ООД в размер на 13946,80 лв. по фактура № 642/12.09.2010 г. с издател "Инвестор 5" АД, защото не отразява реална облагаема доставка на слънчоглед и данъкът по нея е начислен без основание по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По аргумент от тези мотиви решаващият съд е обосновал извод, че при "БГ Петролиум 07" ООД без основание е издал данъчни фактури № 0...681/13.09.2010 г. и № 0...683/14.09.2010 г. с получател "Диас 2000" ООД, защото не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и начисленият по тях данък се явява неправомерно начислен. По тези съображения решаващият съд е отменил РА в частта, с която са определено задължение за ДДС (и лихви) в размер на 14066,40 лв., съответстващ на сумата, която е начислена от ревизираното лице по тези две фактури с получател "Диас 2000" ООД и участваща при определяне на декларирания по справка декларация резултат за периода, в който му е отказано спорното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13946,80 лв. В РА се съдържат аналогични фактически установявания за декларирани продажби от "БГ Петролиум 07" ООД и през м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. на 293,52 тона слънчоглед към "Диас 2000" ООД и други лица, но в постановеното съдебно решение липсва диспозитив за отмяна на РА в други части, за което трябва да се приеме, че по отношение определените в другите данъчни периоди задължения за ДДС и лихви жалбата на "БГ Петролиум 07" ООД е отхвърлена. Следователно предмет на касационен контрол е само оспорената от ДД "ОДОП" част от съдебното решение, а именно относно отменената част от РА, с която са определени задължение за ДДС в размер на 14066,40 лв. и лихви, което задължение според мотивите на решението е формирано от отказа на органите по приходите да коригират начисления от "БГ Петролиум 07" ООД данък в данъчен период м. 09.2010 г. по две фактури с получател "Диас 2000" ООД. В останалата част съдебното решение е влязло в сила като необжалвано. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира доводите в касационната жалба за основателни. Сумата 14066,40 лв. представлява начислен от данъчнозадължено лице данък и като такъв е изискуем от "БГ Петролиум 007" ООД, поради изричната разпоредба на материалния закон. Съгласно чл. 85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. Тази разпоредба съответства на нормата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата), според която ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура, както и на чл. 21, § 1, б. "в" от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (77/388/ЕИО), според който всяко лице, което посочи данъка върху добавената стойност във фактура или друг документ, служещ за фактура. Следователно за правилното тълкуване на тази разпоредба са относими решенията на Съда на Европейските общности (СЕО) с ново наименование Съд на Европейския съюз (СЕС), постановени по повод преюдициални запитвания, свързани с тълкуването на тези две разпоредби. Според Решение от 18 юни 2009 г. по дело Stadeco BV, C-566/07, Член 21, § 1, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба данъкът върху добавената стойност се дължи в държавата-членка, за която се отнася посоченият във фактурата или друг документ, служещ за фактура, данък върху добавената стойност, дори ако разглежданата сделка не е подлежала на облагане в тази държава-членка. Принципът на данъчен неутралитет допуска по принцип възможността държава-членка да постави коригирането на данъка върху добавената стойност, дължим в тази държава-членка само поради факта, че е погрешно посочен в издадената фактура, в зависимост от условието данъчнозадълженото лице да издаде на получателя на извършените услуги поправена фактура, в която не е посочен споменатият данък, ако това данъчнозадължено лице своевременно не е отстранило напълно риска от загуба на данъчни приходи. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е приложимо тълкуването по Решение от 11 април 2013 г. на СЕС по дело "Руседеспред" ООД, С-138/12, защото не е отстранен рискът от данъчни загуби. В настоящия случай е налице фактическо установяване, според което "БГ Петролиум 07" ООД не е получател по облагаеми доставки на слънчоглед, но за същата стока е издател на фактури с получател "Диас 2000" ООД, които също не отразяват облагаеми доставки. Следователно към настоящия момент "Диас 2000" ООД разполага с данъчни фактури, издадени от "БГ Петролиум 07" ООД, по които има възможност да бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит. По делото няма данни издателят на тези фактури да е извършил действия по отстраняване на риска от данъчни загуби (които са реални при възможността да бъде упражнено без основание право на данъчен кредит по тях), поради което следва, че не са налице никакви пречки данъчната администрация да приеме за дължим начисления по тях данък. Допълнително следва да бъде посочено, че с оглед установената от първоинсатнционният съд фактическа обстановка в никакъв случай не е възможно да се приеме за добросъвестно поведението на "БГ Петролиуим 07" ООД като издател на данъчни фактури за доставка на стоки, които не е получил и не е притежавал. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е приложимо тълкуването по Решение от 11 април 2013 г. на СЕС по дело "Руседеспред " ООД, С-138/12, защото не е отстранен риска от данъчни загуби и липсват твърдения, че при издаването на фактурите с получател "Диас 2000 " ООД, "БГ Петролиум 07" ООД е допуснал грешка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че с отменената от АС - Пловдив част от РА не е допуснато нарушение на принципа на данъчен неутралитет, а е приложен стриктно материалният закон, поради което обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено като постановено в нарушение на закона - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна след отмяна на съдебното решение в тази част, следва на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "БГ Петролиум 07" ООД. Касационният жалбоподател не е направил разноски в съдебното производство, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане "БГ Петролиум 07" ООД му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 731,33 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,