Решение № 13558 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2009 г.

Решение № 13558 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на министъра на Регионалното развитие и благоустройството против решение от 10.06.2009 година, постановено по адм. дело № 15791/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Владимиров Шумаков от град София оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обективиран в писмо изх. № V8-38/07.11.2008 година и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е установил, че с решение № 10237 от 09.10.2008 г., постановено по адм. дело № 3923/2008 г. по описа на ВАС, трето отделение е отменен мълчаливия отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се произнесе по заявления вх. № V8-38 от 15.01.2008 г. и вх. № V8-41 от същата дата, като му е върнал преписката за изрично произнасяне. Решението на съда не е било обжалвано и е влязло в законна сила. След връщане на преписката административният орган се е произнесъл по двете, посочени по-горе заявления, но с писмо, вместо с решение, каквото е указанието на съда и изискването на чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от специалния ЗДОИ. В мотивите на решението е прието, че макар и подробно, оспореното писмо не отговаря на законовите изисквания за форма и мотиви на решението. Същото е издадено от компетентния административен орган, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: 1. нарушена е изискуемата от чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, тъй като в случая компетентният административен орган се е произнесъл с уведомително писмо, а не с решение, което следва да съдържа изрично изброените в закона реквизити; 2. в писмото не са изложени ясни и конкретни мотиви съгласно изискването на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Мотивите дават възможност на контролната инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по-наложително при отказ да се предостави исканата информация; 3. административният орган не се е съобразил с влязъл в сила съдебен акт, в който са му били дадени указания по приложението на материалния закон. По тези съображения, съдържащият се в оспореното писмо отказ е отменен и преписката, отново е върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Административното производство е било образувано по заявления за достъп до обществена информация вх. № V8-38/15.01.2008 и № V8-41/15.01.2008 година от Георги Владимиров Шумаков до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което се прави искане да му бъде даден достъп до изходните данни, които са основание за определяне на коефициентите за сигурност на конструкции в приложение № 1 към чл. 34 от Наредба № 3 за основните положения за проектиране на конструкциите за строежите и въздействията върху тях; методите и разчетите, които са използвани за обработка на изходните данни, доказващи, че стойността на коефициентите е постигнала изискванията на чл. 169 от ЗУТ. С писмо от 07.11.2008 година министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговорил на заявителя във връзка с исканата от него обществена информация, като е дал подробни отговори и е посочил конкретните нормативни актове, БДС и актове на общностното право, които са относими към поставените въпроси. Цитираното писмо има белезите на индивидуален административен акт, както по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, така и по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. С него административния орган се е произнесъл по направено искане за достъп до обществена информация и то съдържа всички изисквания за форма и съдържание. Същото е издадено от компетентния орган, и независимо че той не се е произнесъл с решение, писмото съдържа изискуемите се елементи по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Писмото съдържа ясни и конкретни мотиви, които се отнасят до исканата от заявителя информация. От мотивите на писмо изх. № V8-38/07.11.2008 година се установява, че с него се дава информацията, поискана от жалбоподателя, като по т. 1 на заявлението министърът на РРБ е уведомил същия, че като изходна база за възприетите три категории по степен на отговорност на строителните конструкции е използван EN 1990:2002, въведен като БДС EN 1990 от юни 2003 г. Посочено е, че проектирането следва да се извършва в съответствие с всички останали европейски норми от системата Еврокодове от EN 1990 до EN 1999. Административният орган е указал на жалбоподателя, че информация за методите за определяне на частните коефициенти, посредством които се гарантира надеждността на строителните конструкции съгласно изискванията на чл. 169 от ЗУТ се съдържа в БДС 1990, който се разпространява от Българския институт за стандартизация (БИС). Изложени са съображения и за задълженията на Р България като член на Европейския съюз, от което произтичат задълженията й да прилага европейските стандарти в областта на проектирането и строителството, в т. ч. и стандарти от системата Еврокодове, информация за които се разпространява също от БИС. С оглед на изложените мотиви в писмото до заявителя, настоящата инстанция счита, че министъра на регионалното развитие и благоустройството е удовлетворил исканията в заявлението, като от отговора му се установява, че исканите данни не представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, която да е свързана с дейността на министерството на регионалното развитие и благоустройството и в този смисъл министърът не е задължен субект да на заявителя исканата от него информация. Издадената Наредба № 3/2004 г. е подзаконов нормативен акт, който е обнародван и е достъпен за всеки гражданин и организация. Същото е относимо и по отношение на използваните при подготвянето и издаването на цитираната наредба БДС и европейски такива, изрично изброени в отговора на административния орган. Цитираните стандарти също са публикувани и се разпространяват от БИС, поради което не е необходимо министърът на РРБ да ги представя на заявителя. В този смисъл отправеното до него писмо е положителен за него административен акт, с който административният орган е удовлетворил искането му. Предвид на изложеното, оспореното решение на тричленния състав е неправилно, като постановено в противоречие с материалноправни норми. Същото следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да постанови друго по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Георги Владимиров Шумаков срещу писмо изх. № V8-38/07.11.2008 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав