Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г.

Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез юрк. Симеонов като процесуален представител, против решение № 1534 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 668/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на преценката на съда относно съобразяване на административния акт с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени изцяло оспорения административен акт, а в условията на евентуалност - само в частта, налагаща ефективно внасяне на ДДС. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на митница Бургас, чрез юрк. Ламбов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против решение № 32-25005/11.02.2015 г. на началника на Митница Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните разпоредби и при спазване на материалноправните изисквания и целта на закона. Обосновал е извод, че ДДС не е дължим самостоятелно по двете спорни фактури, тъй като разходите по тях са елемент от данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос. Направил е заключение за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за двойно събиране на ДДС за внесените стоки по ЕАД и за нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е правилно. С оспорения в първоинстанционното производство административен акт № 32-25005/11.02.2015 г. на началника на митница Бургас на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС е определена данъчната основа при внос на стоките, поставени под митнически режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз" (код 4500) по ЕАД 14BG001007Н0012080 и ЕАД 14BG001007H0023596. На основание чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС и чл. 201, § 1, б."а" от Регламент № 2913/92 г. е определена обща стойност на ДДС при внос на стоките по тези ЕАД, дължимия за вземане под отчет по реда на чл. 220 § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и за досъбиране ДДС в размер на 432,36 лева. В хода на последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ е установено, че част от общата стойност на представените фактури № 46507/04.04.2014 г. и № 48 683/27.06.2014 г., издадени от "СЖС България" ЕООД с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, относно разходите, направени по тях, са относими към стоките, поставени под митнически режим по двата ЕАД, касаещи услугите за извършената инспекция при разтоварване на метанол и инспекция при разтоварване на кораб. Установено е, че сумите за извършените разходи за посочените услуги съставляват разходи, свързани с международния транспорт на стоките до първо местоназначение на територията на страната, не са включени от получателя в данъчната основа при вноса на стоката по чл. 16 ЗДДС, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС със стойността на тези доставки е увеличена данъчната основа и съответно е определен ДДС за довнасяне в размер на 432,36 лева. При правилно установени факти, които се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи. Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове. Обосновано съдът е приел, че оспореното решение на началника на митница Бургас е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е направил разграничение между двете отделни производства за осъществяване на "последващ контрол на декларирането" по чл. 84 и по чл. 84а - 84л ЗМ, като е достигнал до законосъобразен извод, че в случая е извършена повторна проверка на декларацията по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ, за която процедура законът не поставя изискване за издаване на заповед за възлагане.